Виракоча

Виракоча Подписаться на канал «Алхимия» в Телеграмме

Автор: Бен Челеро

Апу-Кон-Тикси-Виракоча (Apu-Qun-Tiqsi-Wiraqucha), или просто Виракоча е едновременно рационално и ирационално понятие в културата на Андите. В персонифициран вид Виракоча се почита от народите на доколумбова Америка като създател на света (особено на територията на съвременно Перу).

Виракоча е форма на настройка към светлината и същевременно представлява самата светлина. Той се разглежда едновременно като висш процес на създаване и като съвършена форма, която включва и природата на съвършения човек. Виракоча олицетворява и процеса на създаване на субстанция от слънчевата светлина, която, според преданието, се пази на острова на Слънцето в езерото Титикака. Тази субстанция дарява съзнанието със специален светоглед.

За инките Виракоча олицетворявал великолепния процеса на опознаване на ирационалната природа на битието, за тях той бил и всепораждащата субстанция, и активното съзнание, възприемано като свещеното пространство Уака.

Виракоча

Виракоча се асоциирал и с разбирането за съвършения човек. Ако обърнем поглед към епохата на древни индиански култури като карал (Caral), чавин (Chavin) и уари (Wari), както и към времената на инките, които са особено интересни, ще видим, че няколко хиляди години пр.н.е. на територията на съвременно Перу се е сформирала една преходна култура. Тя стояла на прага между две различни одушевени форми на живот, а процесът на материализиране все още протичал не от хората към тази форма, а от нея – към хората. Съществуването на Земята изисквало по-плътна форма и самият процес на създаване на тази форма или нещо, което било първично, вече създадено, нарекли Виракоча. Този процес може да се определи като вграждане на съзнание.

Тъй като това е най-древната култура в цяла Америка, предхождала с 1500 години цивилизацията на олмеките в Мезоамерика, може да се каже, че Андите имали особен статус в земното пространство. Очевидно, именно на Андите са се преплели първите материални форми на живот, въз основа на високата вибрация, свързана със слънчевата светлина (а тя всъщност е различна от светлината, която възприемаме днес).

Постигането на истинната светлина, а не просто почитането и култа към слънцето, всъщност била основната задача на инките. Процесът на материализиране на светлината представял висшето съзнание, както било при древните египтяни, при които Атум се асоциирал с процеса на кристализиране и същността на слънчевата светлина Ра. Подобни идеи се наблюдават и при индианците чавин (които вписвали висшето съзнание в монолитите), а по-късно и при олмеките. А културата уари (Wari) демонстрира вече процесите на напълване и развиване на това съзнание. Така получаваме верига на генериране, която тръгва от висшето съзнание, а материалният физически план е само негово следствие.

Виракоча

Така Виракоча е семе, което трябва не просто да се отгледа, но и да се опознае, да се види. Впрочем, самата култура чавин се асоциира с разбирането за срединност – условието за сублимация и узряване. Културата Чавин-де-Уантар (Chavín de Huántar) ни насочва към специален процес на взаимодействане с пространството. Впрочем появата на това място на образа на Пискоруна-Пумапасим (piscoruna-pumapasim – човекът-птица с раирана уста, ез. кечуа) само потвърждава теорията за нещо, идващо отгоре.

Тук възниква и култът към Ягуара. Преди него се създава цяла верига на акустично генериране, настроена с помощта на водата към определена вибрация, отговаряща на рева на ягуара, който е символ на регенерирането в културата на Андите. А основният източник на енергийно подхранване, ако се съди по петроглифите, е бил проводникът между световете – кактусът Сан-Педро (или хуачума, huachuma), който расте по тези места.

Според космогонията на Андите, процесът на поява на светлината бил продължителен, както и този по създаването на човека. Първоначално, разбира се, не ставало дума за създаване на човека, а просто за опити да се впише съзнанието в различни форми или същности, дори в камъка.

Първият подобен на нас човек всъщност бил самият Виракоча, когото в преданията описват като „човек със среден ръст, бял, облечен в бяла туника, който носи в ръце жезъл и книга“. Според легендата, той носел светлината, което го свързвало със сина на Инти (слънчевата светлина) и двете му дъщери – Мамакила (лунната светлина) и Пачамама (пространството и времето).

Според преданието, именно с помощта на силата на светлината (висшето съзнание) били създадени и първите хора. Самият процес на създаване бил наречен уну-пачакутик (Unu Pachakutiq). В преданието на инките се описва, че именно така бил създаден Манко Капак (Manco Cápac) – първият инка, основател на цивилизацията на инките, който имал златен (сияещ) жезъл тапак-яури (tapac-yauri), с който разбърквал пространството (нещо като жезъл на плодородието). Този жезъл е символ на познанието, асоциирано с Виракоча.

Тъй като Виракоча е свързан и с процеса на разбиването на морската пяна или получаването на светла субстанция, това ни води по аналогия и към разбиването на Млечния океан за получаването на амрита в древноиндийската митология. Затова може да се твърди, че Манко Капак също представя процеса на получаването на първия инка. Исторически се счита, че Виракоча (както и Манко Капак) е състояние, процес, той е вечната светлина и творецът на всичко съществуващо.

Виракоча

Важно е да се вземе предвид, че правилното и пълно име на Виракоча е Апу-Кон-Тикси-Виракоча, където Апу-Кон е висшето съзнание, Тикси е вечната светлина, а Виракоча е създателят. За да разберем природата на Вираркоча, трябва да разтълкуваме руната Уари Уиркоча (Uari Uircocha). Това проникване в знанието се асоциира с Куско (Cusco), според името на столицата на инките. А това изисква да овладеем светогледа на Виракоча.

ИНБИ

Предложения

Други раздели

Shopping cart