Безсмъртните: Юндрунг Дардже

Магазин Канал INBI Даоистка алхимия

Това, над което западният ум се блъска в недоверие, подлагайки на съмнение,
източната мъдрост приема в пълния му обем и реализация.

Това е обективен факт, разделящ цивилизациите ни с непреодолима пропаст. На човека от Изтока не му трябва да знае дали даден феномен е възможен или не и как може да го обясни. Когато дадено лице е изминало определен път преди това, то просто се заема и започва да практикува. При това се старае да пресъздаде структурата на външните и вътрешните изменения. Структура, създадена от някого другиго преди него. Разбира се, може да не се окаже съвсем така, да е донякъде различно, но тук се крие и философията на внимателно отношение към пренаталните характеристики на човека и възможностите на неговия личен дух.

Всички първоначални вярвания на човека и начините за работа върху себе си по своята същност са били свързани с естествените трансформации и космогонични цикли. Нашите предци просто не са имали други източници на знание. Това, което много по-късно се кондензира във фигури на богове с техните качества и области на отговорност, не е нищо повече от обозначаване на определени сили в пространството. Човекът е разполагал с няколко инструмента за взаимодействие с това пространство: с наблюдение, имитация, работа със звука и движението на тялото, както и с различни ментални настройки на съзнанието. Това са шамански техники, поставили началото на практически всички религиозни традиции на Земята. И ако някъде те са заменени от социализирани и „наукоподобни“ форми на вяра, то в Тибет и до ден днешен е запазена чистата им форма – учението бон е пример за това.

Бон е местна религиозна традиция, широко разпространена и доминираща в района на Хималаите преди появата на будизма. Силата на тази система е била такава, че тя не само се е интегрирала в будизма, обогатявайки го със своите характеристики и създавайки едно от теченията в него, но е успяла и да се съхрани в доста автентичен вид чак до наши дни. Религиозни общности съществуват и днес, при това не само в Тибет (в Непал и Индия), но и извън него (в Канада, САЩ, Франция, Великобритания, Италия, Германия).

Самите последователи говорят за формирането на учението бон преди 15 – 25 хиляди години. За негов основател се смята Тонпа Шенраб Мивоче, който е бил повече бог, отколкото човек, тъй като е обитавал свещеното място Олмо Лунгринг. Място, достъпно само за духовно съвършени същества. В центъра му се е разполагала планината с деветте степени на свастиката – Юндрунг Гуцек, символ на деветте пътя бон. В подножието на планината течали четири реки, които се разминавали в четири посоки. Именно оттам Тонпа Шенраб Мивоче се спуснал в света на хората, като избрал своето време и място на раждане (интересен е фактът, че в тибетската наука е прието духовните учения да се подразделят на ми-чос (тиб. mi chos) – „религия на хората“ – и лха-чос (тиб. lha chos) – „религия на боговете“. Бон, според тази класификация, принадлежи към втората категория традиции.

Тонпа Шенраб Мивоче се материализирал в царско семейство. Той имал и собствено семейство и деца (осем момчета и две момичета), а на тридесет и една години се замонашил, за да разпространява учението бон в Тибет.

Тонпа Шенраб дал на човечеството множество ритуали, церемонии и знания по медицина, астрология и други науки. Според бонпо той създал първата писменост в историята – езика шанг-шунг, на който са написани свитъците, открити в пещерите на Дунхуан. Той също така заменил кървавите ритуали с принасяне в жертва на животни с поднасяне на специални фигурки, оцветени в червено и приготвени от ечемично брашно и масло от як (нарича се торма).

Смята се, че по мерките на Олмо Лунгринг Тонпа Шенраб си отишъл на осемдесет и две години, което по човешкото летоизчисление се равнява на 8200 години.

Според класификацията на изследователите Юндрунг бон е едно от трите течения на изконната тибетска религия: ранен бон (анимистично направление, боравещо с понятията „бяло“ и „черно“ и акцентиращо върху прехода на душата след смъртта), Юндрунг бон (бон-свастика или вечният бон) и бон сарма (или новият бон).

Основата на практиките на Юндрунг бон е „Учението за деветте колесници“: Четирите колесници на причината (тук се включват астрологични практики, гадания, ритуали, медицина и ученията на Сутрата), Четирите колесници на Плода (Учението за тантра) и висшата Девета колесница (Великото съвършенство на Дзогчен).

Изпълняването на практиките от всяко ниво е възможно само при пряко предаване от учител на ученик: посвещението в практиката се извършва чрез лунга (директно устно предаване от майстора) или ванга (церемониално предаване). Думите „таен“ и „скрит“ често се срещат не само в наименованията на свещените трактати: тези понятия отразяват принципа на щателното пазене на тези трудове от достъпа на непосветени.

Практиката се предхожда от ньондро – дълъг и детайлно разписан период на подготовка, който има външни и вътрешни аспекти. При тази подготовка адептът укротява ума си, очиства се от физически заболявания и ментални блокажи, получава благословията на просветени същества и майсторите на традицията. Периодът на подготовка понякога е толкова задълбочен и сериозен, че са известни случаи на достигане на „Великото тяло на дъга“ още на този етап.

Външният аспект на ньондро предполага фокусиране на съзнанието върху четири аспекта: ценността на човешкото раждане, непостоянството, страданието в рамките на цикличното съществуване и законът за причините и следствията.

Вътрешният аспект на ньондро е свързан с алхимична работа и съдържа елементи като „Убежището на трите скъпоценности“, „зараждането на Бодхачита“, очистване чрез мантри, възпроизвеждане на трите сърдечни мантри, поднасяне на мандали, поклонения.

Бонпо има високи достижения в работата със звук – речевото действие при изпълнение на мантрите, песнопенията, призоваването на боговете, декламацията на свещени текстове. Съединяването на енергията и звука водят до просветление и трансформация на съзнанието в съюз с будите.

Сред практиките на тази традиция споменаване заслужават също така шине (основата на Дзогчен – способността да се съхранява съсредоточено внимание върху даден обект и пребиваване в ясно, открито осъзнаване), медитацията трекчо (вглъбяване в природата на ума и отсичане на неговите заблуди), практиката туммо („Огненото кълбо на изначалната мъдрост“, тантрична техника за достигане на блаженство под формата на вътрешен огън, топлина и мъдрост), практиката трулкор (тибетска йога, включваща работа с движение, съзнание и дишане), йога на съновиденията, практиката ийдама (широк набор от тантрични техники).

Друг важен раздел на бонпо е практиката пхова (пренос на съзнанието). Това учение е свързано с идеята за осъзнато умиране в освобождаване на съзнанието чрез извеждането му в момента на смъртта в централния канал на енергийното тяло, за да се осигури пътят му в отвъдното. Акцентирайки на факта, че обстоятелствата на смъртта предопределят качеството на нашето следващо раждане, бон учи на правилно умиране посредством развиване на самоконтрол и хладнокръвие, практики за визуализация, изпълнение на мантри, медитации и техники за управление на съзнанието.

Преданото следване на пътя и успешното приложение на практиката пхова в момента на преход дава възможност на последователите на бонпо да осъществят удивителни трансформации на физическото тяло след смъртта: или то се разтваря напълно (с изключение на косата и ноктите), или не се разлага в продължение на много голям период от време – като дори може да запази някои показатели на жив организъм – или пък многократно се смалява за много кратко време, съхранявайки всичките си части и пропорции. Това са показатели за достигане на Тялото на светлината, Тялото на дъгата, Безатомното тяло, съзнанието на Буда, способността на човешкото съзнание да напусне физическото тяло и да живее дълги векове за благото на всички същества.

Съществуват три вида Тяло на дъгата: Велико (пряко преобразуване на физическото тяло в светоносно със запазване на облика, който човек е имал приживе), Средно (разтваряне на тялото в лъчите на дъгата и светлинни сфери) и Малко (намаляване на тялото на майстора в седнало положение до 10 – 30 см).

Лама Юндрунг Дардже е наш съвременник, който успява да достигне състоянието Тяло на дъгата през 2016 г. Още в юношеските си години той изпълнява програмата на нгагпа (sNgags-pa) за три години и три месеца. Статусът нгагпа предполага специален начин на живот за миряните и включва редица обети и ограничения. Такива адепти могат да работят като миряни, да се женят и да имат деца, но прекарват по-голямата част от времето си, практикувайки в уединение и изпълнявайки ритуалите, достъпни за светските хора.

След смъртта на жена си Юндрунг Дардже полага монашески обет в присъствието на Негово Светейшество Ментри Тридзин и се уединява в манастира Самлинг. В течение на девет години той прекарва в пълно отшелничество, след което посещава светите места в Непал и Индия и отново се среща с Негово Светейшество. Следващите двадесет години Юндрунг Дардже прекарва в манастир, практически без да напуска своята къща-килия. Тази дълбока практика позволява на Юндрунг Дардже да достигне Малкото тяло на дъга.

ИНБИ

Предложения

Други раздели

Shopping cart