Медитация

Автор: Дзие Кун

Медитацията е удивително понятие. Тя е вид взаимодействие с наблюдението, вниманието и концентрацията. Докато човек медитира, в мозъка и съзнанието му се активират различни усилия. При медитативния процес имаме различни нива на фиксация, начини и състояния на преживяване, активност на съзнанието.

Контролирането на собственото съзнание (извън зависимостта от състоянието на ума по време на медитация) е характерен белег на медитативното състояние. Медитацията представлява особен вид развиване на ума – тя е не толкова практика, колкото функция за упражняване на контрол над съзнанието и енергията. Създава различни видове развитие – подобно на лъчи, струящи от активен източник.

От гледна точка на развитието основната цел на медитацията е да разкрие, покаже, насочи и да предложи конкретна традиция и метод. Тя е единна, но и съдържа съвкупност от функции със своя собствена философия. Тази философия изхожда от реални начини за съсредоточаване и от мистериозни форми на наблюдение. Неин основен инструмент е настройката.

Медитацията не само определя мисълта, но и дава ход на нейното развитие, представлява и даден вид развитие на съзнанието. Умението да размишляваме и да се съсредоточаваме е свойство на мозъка и основен инструмент в медитацията.

Пренаталното във всяко едно развитие изисква да умеем да внимаваме, да съзерцаваме и да обработваме процеса на истинното възприятие. Медитацията е съчетание от сходства и различия в работата на съзнанието. В същото време представлява състояние на ума, което в конкретния случай можем да разглеждаме като медитационен мозък. Последният е типичен при аборигенните племена, които живеят като медиуми и състоянието на сънуване за тях е рутина. С други думи: медитацията е едновременно и състояние на съзнанието, и практическа работа с ума. Медитативното усилие е свързано с физическо преструктуриране и води дори до изменения в геометрията на мозъка.

Медитативната работа комбинира различни видове вглъбяване, причинени от ефекта върху съзнанието, които се пресичат с тотемни и егрегорни условия. Последните създават зависимост от трета сила и в тях се включва посещение на свещени места или места на силата. Тези събития са близки до рационалното значение на пребиваването в променено състояние на съзнанието. Другояче казано: в състояние, изменено спрямо съществуващото и базовото такова.

Не бива обаче да го бъркаме с измененото състояние от рационалното действие – например с употребата на средства, които водят до неумение да оперираме с мозъка – в тези случаи умът се превръща в наблюдател. Именно понятието наблюдение – онова изначално определящо базовата опция в медитативния процес – характеризира способността на ума.

Медитацията е енергиен ред, изхождащ от ежедневието, който помага да се формират устойчиви представи, влияещи на поведенческия характер. Каквото и да кажем за медитацията, нейното качество е неизменно производно от нашите пренатални и постнатални процеси. Именно тогава множеството в медитацията се определя от задълбочените отношения между наработените и съществуващите рефлекси. В последните се включва и взаимодействието със собствения език за комуникация.

Медитацията представлява личното ни право да оперираме със собствения мозък. Тя е проявление на менталността ни и на степента на независимост от разрушителните процеси, причинени от различни низши и висши вибрации.

Разбира се, много зависи от полученото възпитание и от образованието. Умението да стопираме мислите и способността да размишляваме определя възможността мозъкът да се намира в различни състояния на медитативна дейност.

Първичната задача на медитацията е да доведе мозъка до състояние на разбиране на случайните, временните и неподвластните на времето явления. Реалната ценност на медитацията е познанието на природата на собствения ум, на важността на мозъка във възприемането на личната житейска мисия, както и дълбокото разбиране на човешката природа и обкръжаващото пространство.

Медитацията не е тривиално по състоянието си понятие, освен това носи и нетипично название. Наименованието ѝ дава възможност на всеки човек да вложи своите собствени възприятия. Важно е тя да се класифицира според ирационалните и рационалните процеси, които стоят зад нея. И ако се интересуваме от този въпрос от практическа гледна точка, е важно да разберем техническите задачи на медитацията. Даоистката медитация може да бъде добър пример за това.