Безсмъртните. Хe Сянгу: Небесната Девойка с прасковата

На планински връх
Нощувам в изоставен храм.
Към блещукащите звезди
Протягам ръка.
Боя се да говоря силно:
Със земни думи
Не смея да руша покоя
На Небесните обитатели.

Ли Бо (701-762)

Във всички култури съществува любопитна закономерност: на фона на голямо разнообразие от мъжки роли и персонажи, които ги изпълняват, на преден план изпъкват много малко женски образи, като при това всеки от тях има много характерни, архетипни черти. В руската култура, например, младата, неопитна девойка, която тепърва се учи как да живее в света, като търси и прави грешки, е Альонушка. Зрялата силна жена е Василиса в различните си проявления (Прекрасна или Премъдра). Жената-стихия, магьосницата – това е образът на Господарката на Медната планина. Има и още една мощна универсална женска сила – Майката-Земя.

Всяка култура, разбира се, заради различните си ценности, изпълва тези образи с различни добродетели и качества, и описва трудностите и изпитанията, които тези героини срещат по пътя си. В древнокитайската митология например срещаме женското божество Нюва (女媧), „родила всичко на света“; необикновено красивата фея Шън Сян (神仙), господарка на всички билки, цветя и дървета, която живее в уединение високо в планините, където човек трудно може да достигне.

Образът на героинята, достигнала съвършенството на женската природа, е този на Хе Сянгу (何仙姑) – единствената жена, включена в пантеона на Осемте безсмъртни. Именно тя се превръща в еталон, вдъхновителка и покровителка на всички жени, поели по пътя на самоусъвършенстването, онези, които търсят хармония и максимално осъществяване на женската си природа.

Според една от версиите, Хе Цюн (светското име на Хе Сянгу) е родена в град Нинлин, провинция Хунан, според друга – родното й място е района Дзънчън в Гуанджоу (провинция Гуандун). Смята се, че живее в началото на управлението на династията Тан (618-907 гг.) или през управлението на императрица У Дзетян (684-705 гг. н. е.). Хе се ражда в десетия ден от четвъртия лунен месец в семейството на Хе Тая. Според легендата, при раждането си, тя имала шест дълги косъма на главата си.

За детството на Хе Цюн не се знае нищо. Житейската й история започва да се развива магически от тринадесетгодишна възраст, когато се запознава с безсмъртния Лю Дунбин (吕洞宾). Девойката се среща с него в планината, където ходела да събира чай и лечебни билки. Даосът я научил как да приготвя и приема еликсир – прах от слюда (雲母粉). Благодарение на него Хе Цюн успяла да се откаже напълно от храната и в тялото й започнали необичайни изменения, които й позволили да се носи над земята. Так тя започнала да лети из планините и да събира билки и диви плодове за майка си.

След като решава да посвети целия си живот на алхимичната практика, Хе Цюн дава обет за безбрачие и получава даоисткото име Хе Сянгу (Безсмъртната Хе). Смята се, че Лю Дунбин научил девойката как да трансформира енергията си с помощта на женското начало ин и в един момент й поднесъл вълшебна праскова от острова Пенлай. Щом го вкусила, Хе Сянгу станала безсмъртна.

Постигнатите от девойката знания и развитите от нея методи и техники за работа с тялото и енергията залягат впоследствие в основата на направлението, известно като женска даоистка алхимия. А специфичният метод на хранене е наречен „хранене със слюда“.

Още по време на живота й, удивителните способности на Хе Сянгу станали широко известни и вероятно неслучайно управляващата императрица – решителната и могъща У Дзетян – заповядала необичайното момиче да бъде доведено в двора й. Оказало се обаче невъзможно заповедта й да бъде изпълнена, тъй като по пътя Хе Сянгу неочаквано изчезнала, сякаш се разтворила във въздуха.

Символите на Хе Сянгу са разцъфналият бял лотосов цвят, като символ на красотата и хармонията, гъбата линджъ и прасковата, като символи на безсмъртието. Знае се, че Хе обичала да свири на музикалния инструмент шън и на флейта от прасковено дърво. Безсмъртната можела да предсказва съдбата, тя е покровителка на домашното огнище и на жените като цяло.  Може да се счита, че развитието на образа на Хе Сянгу и появата на повечето подробности, свързани със способностите й и с житейски събития, се появяват в резултат на това, че впоследствие в образа й вписват историите на много жени, практикували даоистка алхимия и демонстрирали удивителни способности.

В град Гуанджоу има храм на Хе Сянгу, където я почитат на седмия ден от третия лунен месец от китайския календар. Според преданията, виждали безсмъртната неведнъж след официалната й смърт, когато посред бял ден се възнесла към небесата. През 750-та година тя преминала на облак над храма на известната даоистка фея Ма-Гу (Конопената дева, свързана с еликсира на живота). По-късно я видели в Кантон и на други места. Може и до днес всяка година да слиза на празника си, за да благослови всички събрали се в нейна чест…