Пън Дзу
Пън Дзу (Peng Zu, 彭祖) е легендарен даоистки светец. Възрастта, до която e доживял е немислима за съзнанието на съвременния човек: твърди се, че е роден в периода от управление на Яо (2356—2255 г. до Хр.), а е напуснал Земята през XII век до Хр., което означава, че е живял около деветстотин години. Освен това той е и шесто поколение пряк потомък на легендарния Жълт Император Хуан-ди.
В Китай е наричан прародител на нацията. Известен е и под името Пън И (Peng Yi, 彭翦), Пън Дзиен (Peng Jian, 彭鏗) и Циен Дзиен (Qian Jian, 籛鏗). Според легендата през неговия дълъг живот се случват какви ли не удивителни и драматични събития.
Съгласно трактата на Цин Дзямо „ Корените на поколенията“( Шъ Бън) майката на Пън Дзу Ниуй Туей от „Страната на бесовете“ Гуейфан е била бременна три години. При „изрязването“ (вероятно се има предвид цезарово сечение), тя родила три деца, но починала по време на раждането им. Когато момчето било на три години попаднало в плен при цюенжуаните, древен народ, чието име се превежда като „кучета воини“ (народ, принадлежащ към монголските и тибетско-бирманските народи). Така че, първите сто години от живота си той прекарва на териториите на северозапад от границите на древните китайски царства.
В живота си Пън Дзу е имал и дълги периоди на отшелничество: на 70 годишна възраст се оттегля в „Страната на сипещите се пясъци“ Люша. Достигна безсмъртие, когато успява да се срещне с върховния Небесен Император и да му поднесе супа от фазан (както е описано от поета Цю Юен в труда „Небесните въпроси“).
В трактата „Житията на безсмъртните“(ШънСян-чжуан) Гъ Хун пише, че през своя дълъг живот Пън Дзу е надживял 49 от жените си и 54 от синовете си. А според труда за деянията на петимата императори „Основни записки“ (Удибендзи) в края на живота си Пън Дзи станал велможа и бил един от висшите сановници на легендарните управници Яо и Шуне.
Според едно даоистко предание, в края на живота си той се възнася на небето и в негова чест в град Ли Ян издигнат храм. Около тази светиня започват да стават чудеса; например, било възможно чрез молитва да се предизвика дъжд или даже порой, а около храма често били виждани живи тигри.