Опора на съществуването

Магазин

Автор: Gleb Du

Нашето тяло се опира на тялото на земята, а енергията ни е в контакт със спектъра макрокосмични енергии. Мозъкът се опира на съзнанието, а съзнанието се опира на функциите на мозъка (или по-скоро на способността за изработване и обработване на невронни връзки).

Става дума за способността на мозъка за самореализация. За мозъка тялото е строителен материал, източник на хранителни вещества, но не и опора, тъй като стъпалата, стомахът и главата възпроизвеждат различни клетки. Лъже-опората възниква тогава, когато човек се опира на нещо външно, тъй като му липсва вътрешна съзерцателност и съответното усилие.

Впрочем дори това изказване не може да бъде възприето от онези, които не са успели да развият съзнателна опора за жизнените процеси, свързани с мозъчната дейност. И макар ритъмът на живот и зависимостта до вчера да са предполагали дори и временна опора, днес тя е вече изгубена. А нефокусираното съзнание (което вече не принадлежи на човека) е изгубило опората си.

Човекът е забравил да въздейства съзнателно върху себе си и всъщност търси въздействие отвън. Когато не можем да въздействаме върху себе си, ние не можем и да си зададем насока. Следователно у нас се изработва необходимост за влияние отвън. Ако не боравим с мислите, ние не можем да слушаме себе си и превръщаме естествената вътрешна необходимост да зависим от себе си във външна зависимост. А в тези условия, когато не умеем да слушаме, се оказваме неспособни да боравим с чутото.

Днес, когато човекът е изгубил тялото си в резултат на неумението или неспособността да го контролира, тялото започва да губи мислите. Неумението да изработваме и изразяваме мисли е бичът на съвременното общество, в което дори образованието има за цел просто да научи човека да използва наличното, а не да опознае наличното, което руши моториката и ритмиката на създаване на мисли.

Така човек губи самия процес на формиране и развиване на човешки качества. И в тези условия вече не е важно кой и какъв си, тъй като дори не можеш да си поставиш този въпрос. А що се отнася до възможността за опора за съществуването ни в човешки облик, нашият труп не би могъл да ни бъде от помощ, тъй като ще изгуби способността да ни държи в състояние на влечуго. Физическото ни тяло е вече жертва на вируси и микроби, тъй като техните белтъци (замислете се само!) са станали по-силни от протеините на условно наречения човек.

Защо „условно“? Защото неспособността да изработваме по-съвършени клетки (които потенциално можем да изработваме чрез мозъка си) е ограничила възможностите на нашето съзнание. Отделяйки първо функционирането на мозъка си от тялото, а след това и от съзнанието, ние сме се превърнали в хора без посока, без позиция и, най-вече, хора, изгубили умението да мислят.

Всеки може да управлява нашето обезсилено съзнание. А ако някой още се замисля за опората и стабилността, трябва да знае, че тази опора няма да дойде отвън, независимо с какви зидове и външни условия се обграждаме.

ИНБИ

Предложения

Други раздели

Shopping cart