Живот във внимание
Автор: Бен Челеро
Животът във внимание е изключително важно психологично понятие, свързано с общуването както с личната ни природа, така и с околния свят. И може би най-важното – за общуване със собствените ни мисли. Животът във внимание е важен фактор за живота в намерение, който води не само до способността да решаваме определени задачи, но преди всичко до умението да си ги поставяме.
Способността да обръщаме внимание на характера на мислите си, да се фиксираме върху тях и да ги съпоставяме – всичко това води до развиване на вниманието. Съжденията, тълкуванията, наблюденията ни за природните явления се появяват благодарение на силата на вниманието ни. Тази сила не ни носи достатъчна осъзнатост, но създава устойчив понятиен модел на връзките ни с пространството и настройване към собствените ни мисли, което играе основополагаща роля за функционирането на мозъка. Този надстроечен етап или ниво дава възможност да приобщим своето „аз“ към природата и настройката на мислите.
Животът във внимание представлява изкуството на взаимодействие както със собственото ни вътрешно пространство, така и с външното пространство, което ни заобикаля. То е предпоставка за резонанса с онези ценности и фактори, които определят живота на човека на Земята, т.е. вегетативните и местните културни условия. Това оказва влияние върху поведенческия характер на човека, който е много разнообразен: в един момент е важно да си близо до свещеното дърво, а в друг – да си почиваш край морето, обзет от съответните мисли.
В основата на вниманието, разбира се, стои наблюдението и с него – принципът „казвам, каквото мисля“. Така ние или започваме да следваме този формат на съществуване на мислите, или просто се превръщаме в част от вегетиращото пространство, което води до неспособност дори да се свържем с него. Именно изкуството на свързване с пространството води до появата на множество традиции на шаманското мислене, което се основава на идеята за връзката със силата и духа.
Тъй като води до фиксиране върху мислите, вниманието фиксира и определено състояние на ума. Това състояние е характерно за много традиционни вярвания, психологични и ценностни системи. Характерен пример за такъв тип традиции са връзките с космогонията, с природата, натурфилософията. Именно вниманието дава възможност на човека да раздели това, което възприема, на нива. В културата на инките това води до появата на три порядъка:
- Порядъка на Земята – уку-пача (uku pacha)
- Порядъка на Небето – кай-пача (kay pacha)
- Порядъка на човека – ханан-пача (hanan pacha).





