Къде живеят мислите
Автор: Дзие Кун
Къде живеят мислите? И принадлежат ли на нас, на нашето съзнание? Да започнем с факта, че в древността мисълта не била характерна за човека. Тя започнала да му принадлежи с появата на определен тип образование, когато философията се наложила като изкуство на формиране на съзнанието и мисълта. Тази идея била основополагаща за древногръцкото образование.
Съзнанието е усилие, което се тренира, подобно на мускулите. А за мисълта е важно към каква област се отнася, каква е силата и продължителността й. Що се отнася до вътрешните предпоставки на мисълта – или определена мисъл намира отражение в нас, или ние сами изработваме мисълта.
В повечето случаи онова, което наричаме мисъл, е просто резултат от временна възбуда, предизвикана от външен фактор, дразнител, който се обработва от зрителните ни неврони, насочени навън. При този процес се активират например невроните на очите (невроните на мрежестата мембрана), на ушите (невроните на спиралния канал), невроните с понижена активност на главния мозък, вътрешните органи или висшите неврони, които отразяват мислите, свързани с висшите светове и ирационалното възприятие.
Този тип връзки имаме още като деца. След това се стига до конфликт между техническото и физическото възприятие, когато се изгражда реалното или условно мислене. Постепенно възниква зависимост от външните мисли, тъй като разумът остава зависим и нетрениран.
С оглед на външните фактори човек може да си зададе въпроса: А дали мисълта не е извън нас? Най-трудният въпрос засяга вътрешните реакции в мозъка, които определят дейността на ума, защото често лично разбиране е просто илюзорно. Самият мозък реагира на съзнанието, на мисълта.
Така всичко се свежда до създаването на условия на изработване или отразяване на мисълта като огледало. Без вътрешно усилие за създаване на мисъл обаче, няма как да определим и външния фактор.
Въпросът за това, с което отразяваме мисълта, също е много интересен, тъй като е свързан и с вътрешния подтекст. Първо, ние измисляме, визуализираме и не само вярваме в това, но можем да го възприемем дори тактилно – например топлината. Сякаш създаваме усилието на вниманието и после се отъждествяваме с него.
Външният фактор засяга много широк спектър от причини, които включват както временни, така и пространствени явления – например, мисълта за духа на планината, на висшия разум или планетите. Както и впечатленията ни, съня и онова, което можем да наречем ирационалното. Защо някои хора получават сигнали от други светове и знаят удивителни неща, без да ползват никакви приспособления? Заради огледалния ефект, т.е. тъй като са способни да възприемат различни вибрации. Това наричаме вътрешен поглед.
И така, механизмът на създаване на мисъл зависи от структурирането на полето, на измерението, което може да подаде сигнал. Защо са ни нужни мисли в този случай? Те са необходими за създаването на съзнанието, на ума и, разбира се, на мозъка. Макар много малко хора да се занимават с това.
Да вземем за пример гениалната дзен идея за не-ум. Тя изисква изработването на по-висш тип усилие, надхвърлящо другите. Нещо като формула за изработването на вътрешна мисъл, която замества огледалото.







