Настройката като път към материализиране на възможностите
Автор: ЧОМ
Мозъкът представлява специален 12-канален инструмент, от чиято настройка зависи не само функционирането, но и енергията на цялото тяло. Без тази настройка няма как да бъдем себе си, тъй като тя е условие за възприемането на собствените ни действия и за това да бъдем в действителност личност. Освен това ненастроеният мозък е разстроен мозък, което означава деструктивен. Ако не възприемаме природата на настройката, няма да можем не просто да се настроим към дадена задача, но дори да я идентифицираме. Без да можем да се настроим, няма как да постигнем резултат.
Тук важно е да се спрем на две понятия: настроеният мозък (т.е. мозък, който е в тоналността, например, на намерението) и мозъкът, който удържа настройката към поставената задача. Настроеният мозък поддържа съсредоточеността, когато, например, мозъкът е настроен към нирвана, същевременно обаче той може да не е в състояние да оперира с по-ниските функции и самата нирвана да оперира с мозъка.
Настройката не бива да допуска изменяне на състоянието на съзнанието, тя се характеризира с контрол, способност за внимание и просвещаване, а това са базовите условия за умението като цяло.
Важно е още да се има предвид, че настройката не е психологично състояние, а усилване на нашата менталност, което е обвързано с вниманието при боравенето със съзнанието и може да е свързано с различна архитектура и геометрия на мозъка. Настройката е важен механизъм за приемане на даден тип информация, но същевременно е и начин за взимане на решения какво да се прави с тази информация.
По принцип, ако мозъкът не е в състояние на настройка, той най-малкото не забелязва много неща, а в крайния случай – просто ги отхвърля.






