Подсъзнание

Автор: Gleb Du

Въпросът за подсъзнанието е сред най-сложните въпроси в изучаването на природата на мозъка. Това понятие често е спекулативно и се свързва по-скоро с психологически процеси, отколкото с реалността. Същевременно, подсъзнанието е реален житейски фактор за човека след раждането му – както в сънищата му, така и при специфични мозъчни дейности, които свързват човека с нещо, което за него остава неявно.

Причината човек да не осъзнава функционирането на подсъзнанието е също подсъзнателна. Много малко хора изобщо осъзнават организацията на мисленето и реакциите си, която разкрива неразбираемото и подсъзнателното.

Така, подсъзнателното се намира в зона, която мозъкът ни не може да възприеме (естествено подсъзнателно), както и в зоната на неумението за възприемане (изработено подсъзнателно).

Такова е например съзнанието на тялото, което запомня движенията, или работата на сърцето, подчинена на работата на мозъка, който, от своя страна, зависи от пулса и биенето на сърцето. Ключът към подсъзнателното е ритъмът. Подсъзнателното има схема, а тази схема е подчинена на ритъма.

В подсъзнателното могат да работят няколко мозъчни схеми. На теория те отговарят на 12 полета – от личностния код и изпълняването на моторните функции до егрегорното. Например, човек се присъединява към даден колектив и там се превръща в част от колективното подсъзнателно, а в друг – част от друго колективно подсъзнателно.

Подсъзнателното има свой алгоритъм, своя верига от енергийни процеси – от по-малко сложни към по-сложни. Този алгоритъм може да се усложнява в зависимост от качествата и развитието на мозъка. Когато развиваме сложната молекулярна основа на мозъка, ние разширяваме и подсъзнателното, аналогично на формирането и развиването на функциите на мозъка. Това може да се проследи и в реакциите, които се развиват към действията, мислите или поведението.

Специфичен пример за това е развиването на отрицанието, когато човек подсъзнателно започва да отрицава всичко и същевременно зависи от него. Подобен тип развитие на подсъзнанието не просто парализира по-висшите подсъзнателни процеси, но и блокира възможността за развитие, изобщо възможността да бъдеш човек. Това означава, че е важно да се осъзнава разликата между отделните видове подсъзнание, а не просто да се казва, че нещо се случва подсъзнателно.

За подсъзнанието са опасни ритъмът на неконтролируемите действия, развиването на неконтролируеми или дори просто формални действия. Подсъзнателното подхранва формалното съществуване, а с него ние увеличаваме, освен всичко друго, и неосъзнатостта, невъзприемчивостта за собственото си съществуване. Пример за това е зависимостта от некачествени храни или реакциите на организма към тях. Тук виждаме и прилики с реакционното мислене.

Интересен фактор на подсъзнателното е изработеното възприемане за животинското начало, потискането на човека от човека. То обикновено се проявява у хората с власт и ги прави зависими от влиянието върху други хора. Този опит води до зависимост на вниманието от външните обстоятелства, което лишава човека от персонален опит за осмисляне на личната природа. Трябва да се отбележи, наистина, че много хора подсъзнателно се нуждаят от стадо, за да подхранват формалното си съществуване и да развиват навиците и реакциите си.

Така подсъзнателното обхваща видове прагови състояния, чието възприемане зависи до голяма степен от фокуса ни.