Юндрунг Пунцог: постигналият Малкото тяло на дъгата

Магазин Канал INBI Даоистка алхимия

Ако умът не се прояви, възприятие няма.
Не следвай мисленето си
без мисъл и без да създадеш концепции!
Не приемай и не отхвърляй, но пребивавай,
освободен, в себе си!
В това състояние потокът от мисли е спрян,
и се развива мъдростта, която изтрива
линията между самсара и нирвана! 

«Песен на двадесет и петте ученици»

В юрдунг-бон има древна практика за ежедневно честване и почитане на основите на традицията, която включва както просветените учители и майстори, така и значими текстове и събития. Това изглежда съвсем разбираемо – като едно от най-древните учения в света, бон изначално разчита на устното предание и качествено запазване на информацията, за да се предаде знанието. Несъмнено, днес съществуват редица писмени извори, записали основната доктрина и разпоредбите на религията, и майсторите и адептите се ръководят от тях. Не трябва обаче да забравяме, че те започват да се създават в познатия ни вид едва към края на XIV век. Преди този период приемствеността зависи изцяло от способността на последователите да запазят и предадат неизказаните ключови знания на учението.

Един от важните аспекти на традицията Бон е предаването на ключовите детайли от практиките, водещи до най-висша реализация на човешкия път, както и съхраняването на паметта за онези, които са преминали този път и са достигнали не просто просветление, а и най-висшата му форма – Тялото на дъгата, при което преобразуването обхваща не само съзнанието на човека, но и физическото му тяло.

Като цяло, за жителите на Тибет, Непал, северните щати на Индия и Бутан, изповядващи Дзогчен или Бон, това е естествено познание, което не предизвиква особени реакции. От друга страна, западняците са склонни да възприемат тези факти като шарлатанство или като необяснимо чудо. Но едно е сигурно: към момента представители на западната наука не са открили логично обяснение за процесите на подобна трансформация.

Състоянието на безсмъртие в различните му форми (на нивото на съзнанието или тялото) е за Бон естествена реализация на Висшия път, когато човекът постига Светлинно тяло и напълно преобразува грубите нематериални форми в истинната им същност – на светлина. Съществуват няколко вида подобни трансформации – Пълен пренос, Средно тяло на дъгата и Малко тяло на дъгата. Всяко от тези състояния се характеризира с постигане на определени честотни характеристики на тялото и съзнанието на адепта. Постигането на тяло на Велик пренос означава преминаване в състояние на светлина още докато майсторът е жив. Тогава видимата физическа обвивка се разтваря, но животът във времето и пространството продължава неограничено, като е достъпен за хора с чисто зрение.

Постигането на Средно тяло на дъгата изисква пълно разтваряне на тялото в светлина след физическата смърт на майстора (непокътнати остават единствено ноктите и косата). Получилото се ярко дъговидно сияние е видимо не само за хората, заобикалящи тялото на човека, но и в пространството – в небето неочаквано се появяват и дълго време се задържат дъги с различни форми и цветове.

Достигането на Малко тяло на дъгата е свързано с трансформация, при която тялото на майстора, седнал в медитираща поза, се смалява до 20-50 см.

Прието е да се смята, че след това, което наричаме смърт, във физическото тяло на Дзогчен майстора протичат енергийни процеси, които водят до разграждането на плътта до основни елементи, като съзнанието му се запазва напълно за период между месец и сто дни (т. нар. състояние тугдам, thugs dam).

Случаите на постигане на различни нива на Тяло на дъгата не са необичайни и днес. От януари 2017 г. последователите на ученията отбелязват в календарите си и почитат името на нов майстор – Дзогчен Налчорпа Норбу Ринпоче (известен в монашеството като Юндрунг Пунцог), който реализира Малкото тяло на дъгата.

Много малко лична информация е запазена за живота на този майстор. Известно е само, че той е живял и практикувал в манастира Юнлунг Дечен Ретро. В края на 49-дневна посмъртна медитация останките му са пренесени в друг манастир и кремирани в присъствието на многобройни обикновени тибетци и уважавани лами на традицията.

Подобни факти са неизмеримо ценни за всички жители на Тибет, тъй като постигането на каквато и да е форма на Тяло на дъгата никога не е амбициозна самоцел за адепта. Всеки монах бонпо приема бодхичита – задължение към всички живи същества. Преди всяка практика той проверява намерението си и го сверява с основната си цел – да практикува в полза на освобождението на всички живи същества. Това благодеяние се нарича Тринлей Тарчин, а преминаването на майстора към Тяло на дъгата означава, че той е постигнал своята цел и оттук насетне ще помага и свидетелства за всички живи същества, включително и от тази планета.

ИНБИ

Предложения

Други раздели

Shopping cart