У Кхак Мин: насаме с Празнотата
„Призрачна плът се поражда от празнотата и покоя.
Също както в огледалото се появява отражението.
Достатъчно е да се прозре всеобщата празнота в това отражение,
За да може образът на истината да се запечата в призрачната плът!
Бан Тин (1100 – 1176 г.) – майстор по тиен
Свикнали сме масово да изучаваме пространството на Изтока през призмата на най-забележителните му култури. За еталон се смятат Индия, Китай и Япония. Както е известно обаче, големият океан поражда големи вълни – често смяната на различните епохи в тези страни е била съпроводена от големи сътресения, от сериозни социо-културни промени и катаклизми – когато заради внедряването на нещо ново, старото и традиционното е било унищожавано почти изцяло. Удивление буди фактът, че на малките страни извън потоците на тези мащабни амбиции, поставени в относително голяма културна и географска изолация, по-добре се е удавало опазването на собствените традиции и знания, спазването на приемствеността и поддържането на центрове за развитие. Освен това не бива да забравяме, че много сериозни учители и адепти често ги посещавали с мисионерски задачи за просветление или за да търсят убежище от преследванията…
Вероятно поради тези причини днес можем да говорим за съхраняване на истински бисери, представляващи древни традиции – в Бутан, Камбоджа, Миянма, Корея, Виетнам…
Може би ще се изненадате, но будизмът е навлязъл във Виетнам много по-рано от официалното му признаване в Китай – още през II в. от н.е. Предвид удобното им географско разположение, на тези земи са се установили представители на различни школи в будизма – както на северната (махаяна), така и на южната школа (теравада). Поклонници и монаси построили многобройни храмове и пагоди. По този начин е възникнал един от най-известните комплекси днес – пагодата Дау (Chùa Dâu), известна още като Диен ан (Diên Ứng, 延 應 寺), Пхап ван (Pháp Vân, 法 雲 寺) и Ц`чау (C Châu). Днес храмът е разположен на двадесет и три километра от Ханой. В древността там било разположено селището Луи Лау, с най-важния център на будизма в древния Джао Чъ (Северен Виетнам, който по това време е бил част от китайската империя Хан).
Според изследователите храмовият комплекс Дау е от периода 187 – 226 г. от н.е. Пагодата се състои от две малки паралелни постройки. Редица важни послания от будисткото изкуство са вградени в самата архитектурна форма на комплекса.
За съжаление с времето са се запазили твърде малко документални свидетелства за действителни исторически персонажи и тяхната дейност по онова време. Основните сведения датират от VI в., когато роденият в Индия монах Винитаручи основава първата официална будистка школа в региона. У Йен Тун от Гуанджоу става патриарх на втората школа, възникнала през 820 г., а китайският монах Тао Дуон става основоположник на третото основно направление през 1069 г. Забележителен е фактът, че всички тези три течения са базирани на традициите на чан будизма.
Виетнамският термин тиен (тhiền) или тиенна (Thiền-na) е възникнал от индийското понятие дхяна (концентрация, съзерцание) и е аналогичен на японския дзен. Той е бил основен инструмент за достигане на преживяване от висш порядък, достъпно за човешкото съзнание.
В продължение на няколко века тиен е бил държавен култ. Историческите сведения са съхранили данни за носенето на титлата патриарх от няколко императора и за факта, че те са се превръщали в монаси-наставници след своето управление. Известни са множество случаи, в които практикуващи дзен монаси са ставали лични съветници на царските особи и са участвали във вземането на решения по важни държавни въпроси.
Средните и по-късни векове за съжаление се оказали сложни за традицията на чан будизма във Виетнам. Многобройните династически войни довели до периодични забрани за дейността на монасите, до разрушаване на храмовете и унищожаване на множество културни и писмени източници и след това – до пълен колониален контрол от Франция. Въпреки това от края на 30-те години на XX в. страната започва да преживява истинско възраждане на будизма на държавно ниво. През 80-те години на миналия век са проведени два конгреса на Конгрегацията на будистите на Виетнам. В резултат представителите на различни движения и секти от всички региони на страната се обединяват. През 1989 г. в гр. Хошимин е открит институт за изучаване на будизма и, колкото и да е невероятно, той незабавно създал достатъчно обширно поле за изследвания.
Загадката, поставила учените от института пред задънена улица, е съхранена именно в гореспоменатата древна пагода Дау. Тук е открита мумията на настоятеля на храма У Кхак Мин (Vũ Khắc Minh), живял преди почти четиристотин години.
Според историята настоятелят, чрез инструментариума на тиен – медитацията за недуалност, специални дихателни и хранителни практики, мантри и коани – достигнал особено състояние в края на дните си. През 1639 г. той се оттеглил в малък параклис и заповядал на учениците си да влязат в него сто дни след като молитвеният му барабан престане да звучи. Когато това се случило, монасите установили, че тялото на техния учител не тлее и не показва признаци за какъвто и да било разложителен процес. Покрили тялото му, седнало в поза лотос, с натурален лак и сребърна боя (за да го предпазят от вредители като насекоми и гризачи) и го пренесли в храма.
Съвременни изследователски методи демонстрират, че въпреки че тялото на монаха през цялото време се е намирало във влажен и горещ климат и неведнъж е било наводнявано, се е съхранило в изненадващо непокътнат вид.
„За разлика от египетските, латиноамерикански и други мумии в тялото на У Кхак Мин изцяло са съхранени всички кости и вътрешни органи – сред които мозъкът, сърцето и черният дроб. Случаят е уникален. Радиологичният анализ показва, че всички кости и органи на монаха са в същото положение, в което са били към момента на смъртта. Това прави подобно тристагодишно балсамиране не само удивително, но и мистично за нас“, – споделя професорът от Института по археология Нгуен Лан Цуон (Nguyen Lan Cuong). Вече двадесет години той изучава феномена на съзнателното самобалсамиране.
Може би самият факт, че такова тяло е налично, за съвременните учени е противоречащо на законите на физиката и логиката понятие (а във Виетнам са регистрирани четири случая на подобно самомумифициране). За последователите на школата тиен обаче това означава само, че учителят У Кхак Мин е достигнал ниво на непосредствено постигане на Празнотата – великата реалност на всички явления…
„Настъпи мигът да напусна този свят. Когато духът ми се отдели от тялото, изчакайте един месец. Ако усетите мирис на тлеещо тяло, погребете ме, както обредът повелява. Ако е нетленно, оставете ме тук, за да мога вечно да отправям молитви към Буда!“
Обръщението на У Кхак Мин към неговите ученици