Гъ Хун: мъдрецът – носител на изначалната простота

Магазин Канал INBI Даоистка алхимия

„Ако се изкажем образно за великото, то можем да го оприличим на начина, по който суверенът внася ред в държавата с помощта на словесното изкуство, военното дело, ритуалите и законите. И сред тези методи за управление няма нито един неефективен.

 Ако се изкажем образно за малкото, то можем да го оприличим на работник, който майстори колела. Валове, джанти, оси, чекове – нито едно от тези неща не бива да липсва.“  

„Баопу дзъ“ – автор: Гъ Хун

Историята на човечеството познава много известни герои с ярки, уникални черти. Може  да го наречем един вид „специализация“ в призванието, когато говорим за велик воин, лечител, поет, философ или учител… Но случва ли се човек да е толкова хармоничен, че да може да демонстрира високи постижения в различни житейски сфери, бидейки универсално способен във всяка една от тях? Всъщност днес разбираме добре факта, че различните типове дейности изискват различна скорост на мислене, черти на характера, определен тип темперамент, количество знания, способност за комуникация и т.н…

Интересен е фактът, че именно в Китай е развито детайлно понятието перфектен човек, еквивалентно на същността на философската категория „срединен или междинен път“. Тази категория е възприета на нивото на най-висшия държавен манталитет. Не е случайно и че древното самоназвание на Китай е Джун гуо (Междинна или срединна държава). Популярни са още названията Джун хуа (Междинна процъфтяваща страна) и Джун юен (Междинна или срединна равнина). Държавността ѝ първоначално е била изградена върху философско-космогоничните закони, подкрепяни активно от социо-културните норми на обществото в продължение на хилядолетия.

Благодарение на всичко това в Китай се наблюдавало постоянно усилие в създаването на съвършено мъдър човек – същевременно обаче това състояние не се разглеждало като нещо, дадено свише, а като възпитано и развито от самия човек в процеса на положените от него усилия. Основната идея в китайската култура е реализирането на хармонията Дао или Дао дъ. Дао е основна категория и съществува навсякъде. Дъ представлява вътрешната духовност, добродетелта. Дао съществува във всяко нещо, но само човек може да изрази добродетелта чрез него. Човекът е сърцевината на цялата система като преобразуващо звено и същевременно – като център на всички трансформации.

Благодарение на тази сложна и многоетапна система за възприемане на света и самия себе си в него, дори един обикновен китаец се е намирал в законите на самоусъвършенстването (или като минимум – на неразрушаването) през целия си живот. Да не говорим за съзнателно и целенасочено посветилите се на пътя на развитието. Последните се превърнали в авторитети, в стълбове на обществото. Били са активно привличани в помощ на властта, а техните трактати и учения се превърнали в енциклопедични канони за бъдещите векове.

Традицията на Осемте безсмъртни е уникална историческа и културна категория. Тя въплъщава за китайците едновременната комбинация от едно и много: всички безсмъртни демонстрират най-висша възможност за реализация и в същото време всеки от тях се отличава с изключителна индивидуалност, както и в избрания начин за усъвършенстване. В тези образи-символи са тясно преплетени чертите на реално живели личности и качествата, които им се приписват от времето и хората.

Гъ Хун (葛洪) е един от най-уважаваните безсмъртни. Той е въплъщавал в традицията състоянието на Дъ, на срединността, хармонията и универсалността. Живял е в епохата на династията Дзин (283 – 343 г. от н.е.). Уникален е фактът, че е роден и е прекарал целия си живот сред практикуващи – семейството му е било свързано с южнокитайския даоизъм, негов прачичо е известният даоистки безсмъртен Гъ Сюен. Когато Гъ Хун се оженил за дъщерята на богатия чиновник Бао Цин, задълбочен познавач на даоистката алхимия и магия, станал част и от още едно направление в южнокитайския окултизъм. Известен е фактът, че съпругата му се превърнала в опитен лечител и дори когато мъжът ѝ напуснал този свят, потомците му продължили да бъдат носители на тази линия и практикували активно.

Гъ Хун е бил третият син в древен, но обеднял род. На 13-годишна възраст загубил родителите си и трябвало да разчита на себе си. В детството си проявявал по-голямо усърдие в изучаването на даоизма и конфуциантството под ръководството на своя учител Джън Ин (Джън Съ Юен). На 20 – 21-годишна възраст преминал военна служба и се отличил като храбър и проницателен офицер при потушаването на един метеж. За заслугите си получил аристократична титла.

По-нататъшният му живот е уникална комбинация от житейски сфери, които често причиняват вътрешни противоречия сред практикуващите. Работел е на държавна служба и в същото време е пътувал много по даоистки центрове в търсене на знания и майстори. Бил е много скромен и сдържан, но същевременно непрекъснато е бил канен да оценява кандидати за различни държавни длъжности. В резултат от службата си направил отлична кариера като канцлер в императорския двор. Извършвал сериозни алхимични практики и в същото време имал семейство и деца.

Въпреки сериозната си ангажираност в светския живот, успял да натрупа енциклопедични познания в най-различни области и непрекъснато практикувал. Оставил след себе си уникални подробни изследвания по външна и вътрешна алхимия.

Изненадващо е, че ценността на този майстор за пространството е била толкова голяма, че когато решил да замине за южната част на Китай, за да събира цинобър с цел задълбочаване на алхимичната си работа, губернаторът на Гуанджоу Дън Юе, ценейки високо Гъ Хун като учен и мъдър човек, изпратил цяла делегация да го върне обратно. Гъ Хун се заселил на планината Лофушан, сформирал даоистка общност, събрал ученици и продължил със сериозните си алхимични експерименти.

В резултат на толкова активни дейности Гъ Хун влязъл в историята като най-големия представител на китайския даоизъм, учен, магьосник, алхимик, астролог, лекар, фармаколог, писател, получил титлата Баопуджиши или Мъдрец – носител на изначалната простота.

Оставил след себе си множество произведения, за съжаление не всички оцелели до наши дни. Сред тях са: „Джоу хоу бей дзи фан“ („Рецепти под ръка в случай на нужда“), „ Шън сиен джуан“ („Биографии на даоистки безсмъртни“), сборник с разкази „Си дзин дзадзъ“ („Бележки на западната столица“) и един от най-авторитетните писмени източници – трактатът „Баопу дзъ“ –  енциклопедично съчинение за даоизма, за основите на външната и вътрешната алхимия и постигането на безсмъртие.

Самият Гъ Хун постигнал феномена безсмъртие в края на своя живот. Преди да напусне този свят повикал Дън Юе, но последният закъснял и пристигнал, когато майсторът вече бил мъртъв. Губернаторът забелязал, че въпреки изминалото време тялото на даоиста оставало гъвкаво, без признаци за вкочаняване. По време на погребението учениците били изненадани от лекотата на ковчега на своя учител. Когато го отворили, тялото не било там. Гъ Хун се превърнал в шидзъесян (освободен от трупа) или човек, постигнал безсмъртие чрез смъртта и възкресение. Гъ Хун влязъл завинаги в пантеона на безсмъртните.

 

„Що се отнася до магическите изкуства, те допринасят за вътрешното усъвършенстване на тялото и духа, удължават живота и унищожават болестите, а външно изкореняват нещастията и неволите и правят така, че нещастията и злодеянията да не заплашват човека…

В края на краищата, ако практикуващите подхранване на живота искат да чуят много и да променят най-важните неща в живота си, да видят много неща и да подберат най-доброто от видяното, то едностранчивите занимания само с един метод не са достатъчни, за да се разчита на него.

В края на краищата учениците, заети с правилните неща, често разчитат само на един метод и го възприемат като най-важен. Тези, които познават Изкуството на Съкровената дева и на Чистата дева, твърдят, че само изкуството на вътрешния покой може да ни заведе отвъд света; тези, които разбират пътя на вдишването и издишването, казват, че само регулирането на пневмата може да удължи живота. Онези, които познават методите за сгъване и разтягане, твърдят, че само гимнастическите упражнения могат да предотвратят стареенето. Умеещите да боравят с растенията казват, че само лечебни хапки от тях могат да осигурят безграничен живот.

Ако изучаващите Пътя на Дао не постигат успех, причината е в едностранчивата пристрастност.

Хората, които виждат само дребните неща, мислят, че тъй като са научили едно нещо, няма за какво повече да се говори. Те не разбират тази истина, че въпреки че са намерили добър начин, трябва да продължат с търсенето, без да спират.

„Баопу дзъ“ – автор: Гъ Хун

ИНБИ

Предложения

Други раздели

Shopping cart