Джан Санфън

Магазин Подписаться на канал «Алхимия» в Телеграмме

Никой не знае какво превръща човека и живота му в легенда и ще го надживее през вековете. Няма формула, която да гарантира благодарността и паметта на потомците, не съществува и набор от лични или обществени достойнства, благодарение на които човек може да остави ярка и забележителна следа в историята. Може да си откривателят на нови земи или голям пълководец, който преначертава световната карта. Може да бъдеш велик учен, дарил на цивилизацията изключително полезни открития, или философ, определил с идеите си какво представлява светът и ние в него. А може би писател или поет, който въздейства върху емоциите и душите на хората. Може да си сред онези, които цял живот съзнателно избягват обществото, отказват се от богатство и длъжности, избягват себеподобните и дори царе и императори, които търсят дружбата и съвета ти.

Това означава, че значимостта на човека е свързана не само с това колко добро е сторил на другите и колко силно влияние е оказал върху хода на историята, а и с определена нематериална ценност, която околните усещат и възприемат не по-слабо.

Историята на Джан Санфън е мит, предание, легенда, натрупала през вековете множество допълнителни детайли и уточнения. Образът му е съставен от два интересни елемента: от една страна, той е бил харизматичен и много привлекателен, висок, силен, обаятелен човек, с добро чувство за хумор и любов към шегите; от друга – бил доста прикрит, отказал се от почит и статус, пътешествал много, прекарал дълги години в планината, без да предостави на съвременниците си достъп до информация как живее, какво практикува и с кого.

Джан Санфън имал няколко имена – бил роден Джан Дзюнбао, но го наричали още Джан Тун (Знаещия Джан) и Джан Лат   (Небрежния Джан). Разказват, че самото му раждане било белязано от митично събитие: майка му сънувала божество, което призовало небесен жерав да кацне на покрива на къщата им. Викът на птицата я събудил. В същата нощ се родил и бъдещият Джан Санфън.

Първата част от живота му преминала според класическия канон на заможното китайско семейство: получил добро всестранно образование, взел държавните изпити за дзинши, получил висша степен на учен, заел важна чиновническа длъжност в системата. Знае се, че бил много любознателен, изучавал различни трудове и трактати и активно се занимавал с разпространените тогава бойни изкуства, като постоянно тренирал духа и тялото си.

Както често се случвало в източните култури, изведнъж решил да остави всичко и да раздаде имуществото и парите си. С двама приятели Джан Санфън се отправил в странство с желанието да опознае нещо по-голямо. Пътешествали много из страната и накрая се установили на планината Хуашан, една от петте свещени планини в даоизма. Неспособни да издържат тежките изпитания на аскетичния живот, приятелите му починали. Самият Джан Санфън също бил на прага на смъртно изтощение.

Очевидно, въпреки всичко той издържал това духовно изпитание и взел още един от тежките изпити в живота си. Така съдбата го срещнала с Дао Хо Лун (火龙, Огнения дракон), един от учениците на Чен Туан. Това сложило началото на сериозното потапяне на Джан Санфън в света на даоистките практики, пространството на различно описание на света и възприемане на уникалните човешки възможности. Хо Лун го обучил на практиките за възстановяване и укрепване на здравето, методите за вътрешно усъвършенстване и му предал знанията за алхимията и трансформацията. След като преминал тази даоистка инициация, Джан получил и своето име: Санфън.

По-късно, като възобновил пътуванията си, Джан Санфън посетил много планини и храмове, срещнал велики даоистки майстори и безсмъртни, и очевидно неслучайно нарекъл себе си „потомък на Небесните наставници“. Доброто образование, получено в младостта, и острият му по природа ум му позволяват не само да осмисли и систематизира получените знания, но и да открои най-ефективното в тях от своя гледна точка. Благодарение на това се появява даоистката школа Инсян-пай (Школа на скритите Безсмъртни), която по-късно нарекли и Санфън-пай. Джан Санфън оставил след себе си множество алхимични трактати и обогатил даоисткото учение със своя практически опит и наблюдения.

Днес Джан Санфън се счита за основател на школата за вътрешно бойно изкуство, наречена тайдзи цюан. На рождения му ден, 9 април, по цял свят се отбелязва празникът на тайдзи. Няма как да докажем, че именно този майстор е създал тайдзи във вида, в който го познаваме днес, но очевидно благодарение на своите способности той е допринесъл за съединяването на знанията на различни школи, развиването на аспектите на вътрешната работа във външните стилове и за оформянето на възможностите за самоусъвършенстване чрез тайдзи.

Трябва да кажем, че Джан Санфън очевидно е бил много ярък и нестандартен човек. Прозвището Лат означава, че бил небрежен в облеклото си и не обръщал внимание на формалните, официални норми на етикета. Любовта му към изпитанията свидетелства за голяма сила на волята. Практикуването на бойни изкуства и усъвършенстването им в спаринги говори и за добро владеене на тялото и боен характер. Една от забавните истории за него разказва, че самият император не успявал да се срещне с него, тъй като той вечно изчезвал преди да го потърсят. Знае се също, че от определена възраст той умеел да ходи по снега, без да оставя следа.

Биографи съобщават, че в края на живота си Джан Санфън се установил в планината Уданшан. Тук той се отдал на методите за добиване на алхимически еликсир и на практики за вътрешна трансформация, в резултат на което успял да достигне безсмъртие (според очевидци, след като починал, той отново се върнал към живота).

Фактът, че изследователите и до днес не могат достоверно да установят датата на раждане и смърт на Джан Санфън (говори се за период от 200-300 години, който включва управлението на три династии), се вписва напълно в идеята за безсмъртие. Възможно е майсторът да е продължил да посещава света на хората, за да задоволява любопитството си. Кой знае, може да се срещнем неочаквано с него някъде по даоисткия път дори в наши дни.

Легендите за майстора разказват, че имал пет любими занимания през нощта. Обичал да се разхожда в планината, да работи със сабя на лунна светлина, да практикува тайдзи и да медитира. А в дъждовните нощи обичал да чете най-добрите произведения на класическата литература…

ИНБИ

Предложения

Други раздели

Shopping cart