Кукай („Море на пустотата“)

Степента на достоверност при възприемането на всеки феномен се определя за човека от няколко параметъра:

1. всеобщото приемане и разпространеността на даденото явление в обществото;
2. наличието на достатъчно количество информация за това явление;
3. наличието на личен опит под формата на лично наблюдение или преживяване на дадения феномен.

Във връзка с това трябва да приемем, че днес въпросът за безсмъртието, светостта или други високи състояния, които човек може да достигне, по-скоро може да се причисли към областта на митологията или чистото теоретизиране с оттенък на антинаучност.

Когато говорим за нетленност, имаме предвид уникалната способност на човешкото тяло да не се подлага на естествения процес на разлагане след смъртта и да запазва редица признаци, характерни изключително за живите организми. Във всички епохи такива тела са ставали обекти на поклонение, защото се е смятало, че техните притежатели са достигнали високо духовно ниво още приживе.

Сред практическите начини за добиване състоянието на нетленност се споменават: строг аскетичен начин на живот, пребиваване в непрекъснати молитви и ритуали, ограничения в храненето или наличие на специална диета, спазване на високи нравствени ценности, особено божествено благоволение, специални практики и т.н.

Можем да срещнем различни обозначения на феномена „нетленна плът“: нетленно тяло, свети мощи, нирванично тяло и др. В даоистката и будистката традиции добиването на нетленно тяло се съотнася с достигането на безсмъртие. Практикуващият постига това състояние в резултат на вътрешна трансформация чрез медитация, изпълнение на специални техники или влизане в състояние на особено откровение. Всичко това променя биологичните процеси, които протичат в човешките мозък и тяло.

Известни са многобройни истории за реални исторически лица, които са блокирали физическите процеси на разрушение, които впоследствие били почитани като безсмъртни. Един от най-почитаните майстори в Япония е Кукай („Море на пустотата“, 空海), роден през 774 г. на о-в Шикоку.

Значението на Кукай за изграждането на японската култура е огромно: наричат го Кобо Дайши – Великият учител. Той се почита като важен религиозен, културен и обществен деец, разпространител на будисткото учение. Той е основоположник на школата Шингон – основната будистка школа в Япония. Наред с това Кукай е смятан за един от тримата най-велики калиграфи на своето време и майстор на работа със звука.

Саеки-но Мао (рожденото име на Кукай) е роден в семейство на чиновник (регионален ръководител), а майка му била дъщеря на известен учен. Момчето получило отлично образование, било много любознателно и развило философска нагласа, която го подтикнала да опознае дълбоко законите на света и човешкия дух. И тъй като в рода на Мао имало не само учени, но и шинтоистки свещеници, на четиринадесетгодишна възраст той се преместил да живее в семейния храм Саеки-ин, разположен в тогавашната столица Хейджо-кьо. Под ръководството на чичо си Саеки-то Имаемиши, който бил наставник на сина на управляващия тогава император, той започнал да изучава реторика, калиграфия, история, литература, както и трудовете на Конфуций.

На 18-годишна възраст Саеки-но Мао влязъл да следва в университет, където изучавал класическа китайска литература и закони. Но едва след година той решил изцяло да се откаже от светския път и се запътил към планините, където станал будистки аскет. Мао изцяло се посветил на изучаването на философските учения и на двадесет и четири годишна възраст написал „Трактат за трите доктрини“, в който направил сравнителен анализ на конфуцианството, даоизма и будизма. Той задълбочено изследвал будисткото понятие дхарма, изучил тантра, лечителство с билки и минерали, а също така китайски език и санскрит.

През тези години младият монах работил със звуци (мантри), символи (мандали) и, както гласи преданието, достигнал просветление, което в историята се описва като инициация чрез Утринната звезда (Венера), която влетяла в устата на Мао, докато той медитирал в пещера, от която се виждали само морето и небето.

Когато се оттеглил в планините, Саеки-но Мао се нарекъл Кьокай (Море на учението, 教海) или Джоку (Реч на пустотата, 叙空). Официално той станал монах на 27 години под името Муку (Пространство на пустотата, 無空): в онези времена за приемането на монашески сан се изисквало официално разрешение от властите. През 804 г. Кукай попаднал в група монаси, които били изпратени в Китай за продължително обучение.

Но вместо планираните двадесет години, Кукай прекарал там само две: през първата година и половина той се обучавал при няколко велики майстори на времето си, тъй като те веднага забелязали високото му ниво на подготовка и дълбокото осмисляне на учението за дхарма. Още половин година той прекарал в провинция Юе, където изучавал фармацевтика, инженерно дело и други науки, като през това време продължавал да събира будистки ръкописи и трактати.

„Заминах като просяк, върнах се с плодове“ – изрекъл Кукай, когато се върнал в родината си през 806 г. В резултат на научните си търсения в Поднебесната, той донесъл в Япония уникални материали и реликви: многочислени будистки текстове, мандали, изображения на майстори, ритуални предмети, одежди и реликви на ачари (санскр. учители, бел. прев.). след завръщането си той основал храмовете Точоджи и Тинкокуджи. Той представил една нова форма на учението: да се учиш на непознатото, да слушаш онова, което не може да бъде чуто и доловено.

В следващите години Кукай провеждал ритуали и инициации, участвал в строителството на храмови комплекси, написал сериозни теоретични и практически трудове („Доктрината на откритата и съкровената дхарма“, „За смисъла на думите“, „Да станеш Буда в това тяло“, „За реализацията чрез устното и писменото предаване“, „Доктрината на тайните държавни дела в огледалото на просветеното знание“, „Тайният ключ към Сутрата на сърцето“ и др.)

През 828 г. той открил към храма Тоджи първата школа за представителите на всички съсловия и написал прословутата си работа „Предисловие към обучението в Обителта за изучаване на изкуствата и науките за култивиране на премъдрост“. Учениците на школата изучавали конфуцианска, даоистка и будистка философия, етика, както и различни изкуства. Именно Кукай поставил началото на традицията за провеждане на седемдневен курс наставления по дворцови практики, към който се придържат и до ден днешен в Япония.

Както и всички велики майстори, Кукай знаел за времето, когато тялото трябва да бъде напуснато и малко преди това предал учението на свои последователи. Съгласно свидетелствата на очевидци, той заел позиция за медитация и напуснал тялото си на шестдесет и една годишна възраст, навлизайки в състояние на вечно самадхи. При това, съгласно преданието, неговото тяло останало нетленно. Тялото на Кукай е погребано в мавзолей на територията на храма Окуно-ин и запазва признаците на живо тяло. Някои монаси твърдят, че Кукай все още пътешества из провинциите на Япония, показвайки износеността на дрехите си, които биват подменяни върху тялото на безсмъртния всяка година на 21 март.