Практически методи

Автор: Дзие Кун

Практическите методи (фанфа, Fang Fa, 方法) водят до появата на даоистката алхимия за жени (нюйдан, Nu Dan, 女丹). В даоистката традиция те имат изключително древна история, която ни връща чак до времето на Жълтия Император Хуан ди (Huang Di, 黃帝) – 2500 г. пр. н. е.

Тези знания са свързани с познанието за развитие на духа, или Жълтия дух. Това е дух, постигнал материалност, която се проявява под влияние на Петте елемента на нашето пространство.

Тогава били създадени първите 1000 практики за обръщане на духа, обединени в единно тайно знание за вътрешното Инфу дзин (Yin Fu Jing, 陰符經). То се превръща в основното учение на Школата на съвършената истина Цюан джън (Quan Zhen, 全真). Нейна представителка е безсмъртната Сун Буер (Sun Bu Er, 孙不二), написала 13 поеми за даоистката алхимия. Тя е всъщност първият източник на даоистките методи за жени в писмен вид, като описва и учението за освобождаване на духа и трансформация, в което се отделя специално внимание на съхраняването на енергия.

Практическата система за жени е съставена от ствол (разположението на енергията ци), клони (разположението на енергията дзин) и плодници (разположението на енергията шън). Това дава възможност да се премине от безформеното (това, което умира) към формата (това, което е вечно).

Параметрите на развитие на пътя на даоистката алхимия за жени се задават от практическите методи, т.е. от даоистката йога, чиято задача е да умножи практиката, да създаде преход към друго ниво, да изведе практикуващия до нивото на необратимост, каквато е и задачата на даоистката алхимия.

В практиката изключително важен е установеният порядък на отношенията. Умението да постигнем практиката, без да бъдем заслепени от нея, е и най-важният критерий, който ни дава възможност да осъществим задачите на пътя.