Външна алхимия

Магазин Канал INBI Даоистка алхимия

Автор: Дзие Кун

Външната алхимия, или изкуството на Великата отвара, е едно от най-древните изкуства на развитие, свързани не толкова с храненето, колкото с промяната на свойствата на тялото. И макар днес чистата външна алхимия да има малко последователи, историята на традицията ни разказва за Хъ Сянгу, (He Xian Gu, 何仙姑), която достига състоянието на безсмъртие именно благодарение на външната алхимия, предадена й от Лю Дунбин (Lui Dongbin, 呂洞賓).

Външната алхимия е път, който води до възможността за подхранване на одухотворената енергия, както и възможността да се подхранваме чрез нея. В основата на външната алхимия има две основни насоки: изкуството на съзерцанието и изкуството на подхранване със слюнка.

Основна роля в този процес има съзнанието, което не само ни помага да се въздържаме от груба храна, но и пренастройва целия механизъм на взаимодействие с външната отвара, при което дори правилно построените движения се разглеждат като подхранващи, да не говорим за изкуството за вътрешно подхранване чрез дишането (тук външната алхимия всъщност се преплита с вътрешната).

Външната алхимия е важна практика, която се основава на дисциплина на действията, предупреждения и забрани, и ни учи да взаимодействаме с отварата.

Като цяло външната алхимия се основава на изкуството на взаимодействане с външната ци и се осъществява чрез:

  • Движение
  • Дишане
  • Съзерцание на външното
  • Подхранване с пет вкуса
  • Взаимодействие с продукти със специално енергийно и кристално значение за деветте триножника и трите цинобърни полета.

В допълнение към алхимичната задача, външната алхимия цели възстановяване на тялото, подмладяване и дълголетие. Най-важният аспект на външната алхимия е, че тя освобождава тялото от зависимостта от водата и зърното, и го превключва към еликсирите и великата отвара, които нямат коефициент на смъртност и не абсорбират външния дъх. Външната алхимия отделя особено внимание на Жълтия дворец, в който е разположен Жълтият триножник (на днешен език: стомах, далак и панкреас).

Отхвърлянето на смъртната храна обаче не означава пълна липса на такава храна, затова външната алхимия, подобно на вътрешната, цели да изработи вътрешна отвара, сравнявана с гъбата линджъ, която да преобразува постъпващите вещества в цинобър.

ИНБИ

Предложения

Други раздели

Shopping cart