Берберска еманация
Автор: Чола
Берберската еманация или берберският ритуал е специфично цялостно съществуване, олицетворявано в традицията на берберите от жената, поглъщаща светлина. Така почитането на светлината лежи в основата на берберската еманация.
За да разберем берберската традиция, трябва да имаме предвид, че тя е безвремева, именно заради природата на силата, създаваща светлината. Цялата берберска традиция всъщност ориентира човека към подхранване и вътрешно обогатяване чрез светлината, което прави берберите най-свободните и щастливи жители на Земята.
С течение на времето заплахата от загубата на знанието за светлината кара берберите да създадат нещо като защитни символи, които те използват в украшения и ритуални татуировки. Но благодарение на отшелническия тип живот в пустинята Сахара те и до днес пазят много древни знания и системния си начин на живот, който сам по себе си е ритуал. И тук жените играят главна роля. Независимо че берберите попиват знание от множество традиции, те подчиняват всичко на собствения си култ към светлината.
Еманацията на светлината е свързана при берберите с процеса на кристализиране, като това се случва на специални места, скали и пирамиди. Най-главното от тези места обхваща комплекса Мзура в Мароко – група свещени камъни, образуващи вътрешна спирала, която навлиза в Земята, откъдето се излъчва светлината. Този важен ритуален обект бил използван от берберите хилядолетия наред за общуване със светлината.
Берберите разглеждат земята като източник на светлина, който те наричат (подобно на египтяните) Атон. С Атон е свързано и така нареченото Око на Земята – място, известно като Гуел-ер-ришат (Мавритания), породило множество легенди и хипотези. За берберите това място е не просто свещено, то е праобраз на техния ритуал, основан на силата на светлината.