Един различен мироглед

Автор: Бен Челеро

Когато човек разсъждава за рационалността на определена визия за Вселената, това на първо място говори за неговата необходимост да се впише в един мироглед, който в много отношения е породил или поддържа глобалните трагедии, разгърнали се в съвременния живот. Междувременно, индианските групи винаги са имали нужда от една неблагоразумна картина за света: те имали може би най-невероятната и възмутителна визия за Вселената, която ние днес бихме могли да си представим, едва след като се посветим на изграждането на Астралния град.

Ритуалната култура на индианците е ключ към разбирането на тази визия,  този мироглед. Специфичното разбиране на  древните маи води до появата на интегрална система от ритуали със специфично напрежение. Първоначално ритуалът наподобявал танц, но с времето започнал да води до състояние с особено значение.

Този ритуал продължавал три дни, а участниците в него изпълнявали специални движения, без да спират. Това бил вид настройка акот (‘ak’ot, ‘ak’ta’ — танец, майнск.) – танц, чиято задача е да се улови светлината. Този танц се превърнал в проекция на определено събитие и създал различни настройки. На практика целият живот на маите бил ритуал, затова ритуалът на маите е път за поетапно преместване от едно пространство в друго.

Това преминаване се осъществява в специфично резонансно време, според което живеят древните маи. Това резонансно време е свързано с енергията на светлината. Ритуалът на маите може да се нарече още кушан-суум (Kuxan Suum) или „Път към Небето“ и обхваща светлинните нишки на единното космично съзнание (Хунаб-Ку).

Символ Ханаб-Ку

Установяването, настройването и запазването на тези връзки всъщност съставлява онази различна рационална визия, която маите постигнали. За тях този процес бил изключително важно занимание, което изисквало специфична настройка към висшето дванайсето интегрално поле, създаващо светлината.

Днес, когато пространството ни е подложено на деформация, пулсацията на светлината не оказва въздействие върху човека, който трябва първо да се синхронизира с информационния поток, наречен цолкин. Потокът в цикъла е равен на 13, според броя на интегралните светлинни полета (измерения). Те са опаковани в 20 резонансни контейнери-глифи, което води до 260 вида напрежение.

Тази формула на напрежението, която включва 260 вида напрежение, намира израз в камъка (минерала) и съставлява същността на ритуала, който е насочен към взаимодействане с космичната информация и представлява специфично възприемане на макрокосмичната симетрия. Ритуалът се превръща в олицетворение на светлинната нишка (спирала), която се материализира в един от 20 глифа или мини-станции.

Най-трудното в ритуала е да се създадат форми, което е свързано с възможността за възприемане на процеса от съзнанието. Висшата проява на този процес е сливането на нашето „аз“ със светлинното време. Това сливане е глиф, символ, който може да представи светлинното тяло, като има 20 такива фиксирани. Това прави 20 ъгъла по 13 градуса, които могат да съдържат светлината.

Това означава, че тялото може да съдържа светлина, като започне с усилие от 13 градуса. Самото развиване на усилието на светлината се изгражда на стъпки, като всяко следващо действие е различно от предишното. Такива стъпки са усилията на 13, 30, 45, 60, 72, 81, 108, 120, 135, 180, 225, 270 и 315 градуса, които се свързват с интегралните полета. Всяко усилие има същите 20 знака.

И така, в космогонията на маите са описани 13 небеса със свои собствени характеристики, които се изработват при ритуала. Това е специален процес на сътворяване в един различен мащаб. Най-интересното е разбирането на маите за трансформацията на съзнанието от нисша във висша форма на съществуване. Маите всъщност говорят за 13 форми на съзнанието и съответно усилия в мозъка. А преминаването по стълбите на ритуала е всъщност преминаване през нивата на съзнанието.