Еликсир на великия цяр

Автор: Дзие Кун

Външната алхимия или „Изкуството на Великия еликсир“ е една от най-древните форми на развитие и то не толкова по отношение на подхранването, а от гледна точка на изменение на физичните характеристики на тялото. И макар днес последователите на външната даоистка алхимия да не са многобройни, в тази традиция отбелязване заслужава името на Хъ Сиенгу (He Xian Gu, 何仙姑), която достигнала състояние на безсмъртие именно благодарение на външната алхимия и на наставничеството на Лю Дунбин (Lui Dongbin, 呂洞賓).

Външната алхимия е път, който не само позволява да се подхранва одухотворената енергия, но и тя да подхранва нас. В нея присъства дълбинна основа, която може да се разбие на две части: изкуство на съзерцанието и изкуство за подхранване със слюнка.

Водеща роля в този процес играе съзнанието, което не само ни помага да се въздържим от груба храна, но и пренастройва целия механизъм на взаимодействие с външния еликсир. В този процес дори правилно построените движения се разглеждат като подхранване, а да не говорим за подхранването с вътрешно дишане (тук външната алхимия вече се преплита с вътрешната). Външната алхимия също така може да се разглежда като важна практика, базирана върху дисциплина на действията, предписания и забрани, която ни учи как да взаимодействаме с еликсира.

Като цяло обаче тя е свързана с изкуството на взаимодействие с външната енергия ци и се реализира посредством следните фактори:

• Движение;
• Дишане;
• Съзерцаване на външното;
• Подхранване с петте вкуса;
• Взаимодействие с продукти, които имат високо енергийно или кристално-структурно качество и подхранват „Деветте триножника“ и трите цинобърни полета.

Освен чисто алхимичната си насоченост, това, което определяме като външна алхимия, има за цел също да възстанови тялото, да го подмлади и да му даде дълголетие. Най-важната ѝ заслуга е в това, че тя премахва зависимостта на тялото от „Водата и зърното“, като „превключва“ произвежданите от самия организъм еликсири и Великия еликсир, чиито енергии не притежават коефициент на смъртност и не зависят от външното дишане. Особено внимание във външната алхимия се отделя на „Жълтия дворец“, в който е разположен „Жълтият триножник“ (в съвременни термини това са стомахът, далакът и задстомашната жлеза).

При все това отказът от смъртна храна не означава, че тя отсъства напълно, ето защо външната алхимия, подобно на вътрешната, е насочена и към създаването на собствен вътрешен еликсир, който се сравнява с гъбите Линджи заради способността си да преобразува постъпващите в тялото вещества в цинобър.