Хранене с кристали
Автор: Дзие Кун
Храненето с кристали е най-важната част от учението за метафизиката на храненето. Микрокосмосът на човешкото същество наподобява макрокосмоса. От гледна точка на физиката на тялото, този микрокосмос е построен върху взаимосвързани молекулни структури, а разглеждан като енергийно тяло строежът му се състои от геометрични структури. Всички те имат различни честотни характеристики и се обединяват чрез циркулацията на енергиите и проникването на напреженията им едно в друго.
Всяка от структурите на тялото зависи от характеристиките на различните видове хранене. Храненето с кристали има способността да поддържа функциите на развитие на сложни клетки и тяхното възпроизводство, тъй като чрез него се „оживява“ храненето на главния, гръбначния и костния мозък. И колкото по-качествена и високочестотна храна можем да приемем и усвоим, толкова повече оживяваме тези микро-процеси, които могат да хранят и укрепват нашата фина природа, нашият дух. Тъй като честотата на духа е по-висока от тази на тялото, обикновения човек не може да се отъждестви с този дух, защото съзнанието му е с по-ниска честота. Точно поради това ние не само, че не можем да храним духа си, но и понижаваме честотата му, а много често го и разрушаваме.
С други думи, по време на живота си човек на ниво „дух“ умира и остава само като някакъв вегетативен продукт. Това води до зависимост от разрушителното и грубо хранене, което е несъвместимо с живота на духа. И най-важната задача в храненето с кристали е възстановяването, храненето и усъвършенстване на духа. И разбира се, само чрез освобождение от влиянието на честотата на вегетативните процеси на Земята човек може да идентифицира духа си, за което се изисква умение, чрез което да накараме тялото да се превключи към друг работен режим.
Ценното на храненето с кристали не е в твърдите частици, а в геометрията на кристала, която е важно да се извади, извлече от кристала. Тя се определя от високочестотните характеристики, с чиято помощ получаваме резонанс с висшите предели на тялото (това са преди всичко мозъкът и жлезите). И ако искаме да дадем по-груб отговор на въпроса „защо да се храним с кристали“, то той би бил “ за да храним костния си мозък“. Но в действителност това е един многостепенен процес, зависещ от напрежението на кристалната решетка. Всеки кристал съдържа сила, скрита в геометрията му. И ако кристалът е правилно приготвен и е овладяно изкуството на неговото приемане, то нашият организъм е способен да възприеме тази сила.
Темата за хранене с кристали се намира в зачатъчна форма на познание. Причините за това са много: и пространството е с ниска честота, и съзнанието е нерегулирано, и човекът е със слаб дух. Затова и темата е строго индивидуална, и се отнася не към храненето, а към развитието на човека. Та нали даже знанието за това, че водата, както и човека, има кристална структура, не води до отделяне на кой знае какво внимание на такива важни хранителни продукти като вода, чай, кафе или даже вино. Даже дали изобщо смятаме тези продукти за храна?
Както вече беше казано, грешка би било да се смята, че храненето с кристали е хранене с твърдото тяло на кристала. То е възможността да се усвои семето, силата на кристала. В отдавнашни времена кристалите са имали друга твърдост и плътност. Те са кълцани, рязани, топени и готвени по естествен начин с цел приготвяне на храна. В днешно време, за да стане един кристал годен за храна са необходими години, защото процесът на дестилация и извличане има много етапи. И това усложнява твърде много както процесът на приготвянето, така и изследването му, защото такъв процес е в полза само на този, който е способен да го разбере и преживее, а не просто да има собствено мнение по въпроса.