Автор: Цзе Кун
Внешняя алхимия, или искусство Великого снадобья — одна из древнейших форм развития с позиции не столько даже питания, сколько изменения свойств своего тела. И хотя сегодня последователей внешней даосской алхимии в чистом виде мало, в традиции стоит выделить имя Хэ Сяньгу (He Xian Gu, 何仙姑), которая достигла состояния бессмертия на основе как раз внешней алхимии, к которой ее привел Люй Дунбинь (Lui Dongbin, 呂洞賓)
Внешняя алхимия — это путь, ведущий к возможности не только питать одухотворенную энергию, но и питаться ею. Во внешней алхимии существует глубинная внутренняя основа, которую можно свести к двум основным направлениям: искусству созерцания и искусству питания слюной.
Особое место в этом процессе отводится сознанию, которое не только помогает воздерживаться от грубой пищи, но и перестраивает весь механизм взаимодействия с внешним снадобьем, в котором даже правильно выстроенные движения рассматриваются как питание, не говоря уже об искусстве питания внутренним дыханием (здесь уже, правда, внешняя алхимия переплетается с внутренней).
Внешняя алхимия также являет собой важную практику, основанную на дисциплине действий, предостережений и запретов, обучает взаимодействию со снадобьем.
В целом внешняя алхимия базируется на искусстве взаимодействия с внешним ци и осуществляется за счет следующих факторов:
- Движение
- Дыхание
- Созерцание внешнего
- Питание пятью вкусами
- Взаимодействие с продуктами, имеющими особую энергетическую или кристаллическую важность для девяти треножников и трех киноварных полей.
Помимо алхимической задачи, внешняя алхимия нацелена на восстановление тела, омоложение и долголетие. Самое важное во внешней алхимии состоит в том, что она устраняет зависимость тела от воды и зерна, переключая его эликсиры и великое снадобье, энергии которых не имеют коэффициента смертности и не впитывают внешнее дыхание. Особое внимание во внешней алхимии уделяется Желтому дворцу, в котором расположен Желтый треножник (в современных терминах это желудок, селезенка и поджелудочная железа).
Однако отказ от смертной пищи не означает ее отсутствия, поэтому внешняя алхимия нацелена, подобно внутренней, на вырабатывание внутреннего снадобья, которое сравнивают также с грибами линчжи за способность трансформации поступающих веществ в киноварь.
Автор: Дзие Кун
Външната алхимия или „Изкуството на Великия еликсир“ е една от най-древните форми на развитие и то не толкова по отношение на подхранването, а от гледна точка на изменение на физичните характеристики на тялото. И макар днес последователите на външната даоистка алхимия да не са многобройни, в тази традиция отбелязване заслужава името на Хъ Сиенгу (He Xian Gu, 何仙姑), която достигнала състояние на безсмъртие именно благодарение на външната алхимия и на наставничеството на Лю Дунбин (Lui Dongbin, 呂洞賓).
Външната алхимия е път, който не само позволява да се подхранва одухотворената енергия, но и тя да подхранва нас. В нея присъства дълбинна основа, която може да се разбие на две части: изкуство на съзерцанието и изкуство за подхранване със слюнка.
Водеща роля в този процес играе съзнанието, което не само ни помага да се въздържим от груба храна, но и пренастройва целия механизъм на взаимодействие с външния еликсир. В този процес дори правилно построените движения се разглеждат като подхранване, а да не говорим за подхранването с вътрешно дишане (тук външната алхимия вече се преплита с вътрешната). Външната алхимия също така може да се разглежда като важна практика, базирана върху дисциплина на действията, предписания и забрани, която ни учи как да взаимодействаме с еликсира.
Като цяло обаче тя е свързана с изкуството на взаимодействие с външната енергия ци и се реализира посредством следните фактори:
- Движение;
- Дишане;
- Съзерцаване на външното;
- Подхранване с петте вкуса;
- Взаимодействие с продукти, които имат високо енергийно или кристално-структурно качество и подхранват „Деветте триножника“ и трите цинобърни полета.
Освен чисто алхимичната си насоченост, това, което определяме като външна алхимия, има за цел също да възстанови тялото, да го подмлади и да му даде дълголетие. Най-важната ѝ заслуга е в това, че тя премахва зависимостта на тялото от „Водата и зърното“, като „превключва“ произвежданите от самия организъм еликсири и Великия еликсир, чиито енергии не притежават коефициент на смъртност и не зависят от външното дишане. Особено внимание във външната алхимия се отделя на „Жълтия дворец“, в който е разположен „Жълтият триножник“ (в съвременни термини това са стомахът, далакът и задстомашната жлеза).
При все това отказът от смъртна храна не означава, че тя отсъства напълно, ето защо външната алхимия, подобно на вътрешната, е насочена и към създаването на собствен вътрешен еликсир, който се сравнява с гъбите Линджи заради способността си да преобразува постъпващите в тялото вещества в цинобър.
