Безсмъртно дишане
Автор: Дзие Кун
Безсмъртното дишане се основава на достигането до състояние на необратимост, когато енергията не намалява своите честоти и поддържа стабилно състояние. Този тип дишане изключва външното дишане и формира своята дейност чрез висшите Дворци на мозъка, наричани още Стаите на Пънлай. Безсмъртното дишане позволява на мозъка независимост от кислорода и се характеризира с процес на постепенна трансформация.
Знанието за безсмъртното дишане е окончателно формирано в тибетския будизъм под влиянието на алхимичните даоистки практики. Използвано е активно в тантрическия будизъм при изграждането на Диамантен център – необходим за формиране на перлата Шарира (санскр.: शरीर – тяло), Чинтамани (санскр.: चिन्तामणि – вълшебен кристал, философски камък) и Ушниша (санскр.: उष्णीण – висока цел) – изпъкнало образувание на темето, един от символите на Гаутама Буда.
Това са висши отдели в мозъка и докато тези центрове не бъдат създадени и активирани, е безполезно да се преминава към Безсмъртно дишане. Безсмъртното дишане е самородно – води началото си от цвета на лотоса, и представлява форма на светимост.







