Проявеният етер

Автор: Gleb Du

Силата на заклинанието, силата на звученето е природата на Орфическия оракул. Тя се основава на етерното звучене и изисква умение да слушаш, да възприемаш и да интерпретираш. Освен това създава особено разбиране за времето, проявено от етера. В това време нощта не доминира над деня, а денят не превъзхожда нощта. То е като да преминеш отвъд непостижимото, което се определя от произхода, а не според случая. Думата или съветът като светлина, като звучене, което разкрива потенциала на името. Там, където е важна идеята от една или друга муза. Промълвеното сред хаоса, кроноса или етера съществува и се тълкува по различни начини.

Трансформацията и познанието на видимото и изговореното е прототип на преживяването на завършеност или временност. Безвремието (или титаните) унищожава завършеността и временността, като по този начин протича процес на прераждане. Използването на думата прераждане изхожда от факта, че предходното е умряло или би могло да умре.

За нас е важно словото – за да му служим по тайнствен начин. Пречистената дума е вид посвещаване на самия себе си на истинното слово. За целта трябва да дефинираме съставеното преди. Как действа предписанието и като цяло възможно ли е да действа, ако не намира израз в изразимото? Само посветеният може да се самоизразява!

Но кой е той? Възможно ли е днес човек да даде дума, ако не познава звукоизвличането и неговите закони? Обучаването в говорене изисква способност да се въздържате от изреченото, за да го излагате, а не да зависите от необходимостта да се изказвате. Въздържането от словесен изказ е не по-малко интригуващо понятие от, да речем, въздържането от храна. Думата, генерирана от желанието човек да се изкаже, и думата, генерирана от възможността да се говори, са две различни думи. И вербализацията е особен вид живот.

Не трябва да имаме мръсен изказ. Хората изпитват нужда да говорят, когато недоволстват или са удовлетворени. Каква трябва да е думата, за да я използваме с дължимото уважение? Важно е словото да не се изражда и да не се превръща в грубо суеверие, чрез което да прикривате лековерие и недоразвитост, експлоатирайки и манипулирайки собственото си съзнание.

Ако действително искаме да доближим нещо до себе си, тогава трябва да се научим да отклоняваме ненужните думи от себе си, тъй като ще последва наказание чрез звукоизвличането с енергията на източника, създал конкретната дума. Трябва да се научим да се съобразяваме с този вид заклинание, защото по един невидим и неосъзнат начин заклеваме самите себе си. Ако не разберем словообразувателните закони, не можем да склоним висшите сили да изпълняват нашите желания, тъй като звукът на нашето съзнание няма да бъде в състояние да ги достигне.