Светилището в Додона

Автор: Gleb Du

Свeтилището в Додона е понятие в прорицателската система, чиято характеристика е независимостта от временното. Това пространство изразява женския принцип на оракула: пораждането и оплодотворяването на съзнанието, т.е. можем да говорим за своеобразна матка на оракула. Това е особено важен процес в древното оракулско изкуство, което ни свързва със самия принцип на съществуване на Оракула – принципа на светилището в Додона.

Последният включва рационални и ирационални форми на шаманизъм, натурфилософия, магия, гадания и хвърляне на жребий. Те се базират на способността за съпоставяне на пространството, в което живеем, с пространствата, които притежават други форми на съзнание. Този принцип може да се интерпретира като свещено дърво, като шума на листата, полет на птица, падане на камъче, ромолене на поток и звън на медна камбана.

Светилището в Додона (или звученето на Додона) формира името на женската богиня по-рано, отколкото е възникнало схващането за тази богиня. Името, звукът е единственото, което е в състояние да сложи край на безбройните изменения, които времето формира и това определя особения статус и качество на прорицателя, който не само трябва да разбира природата на проникновението, но и на неговата ограниченост.

Това е особена партеногеза на съзнанието, т.е. девствено раждане. То е характерно за определени видове съзнание, които не се базират върху природата на дуалността. Това е задълбочаване в породеното. За този процес е важно да умеем да възстановяваме съзнанието си, да го къпем в очистващия източник, т.е. в светилището на Додона. Това означава, че можем да разберем плодородието на съзнанието, че можем да управляваме и развиваме сакралността на девственото съзнание, нужно на оракула.