Нинджуцу

Автор: Дзие Кун

Нинджуцу (忍術), или нинпо (忍法) е специална тема в света на бойните изкуства и за онези, които са очаровани от това уникално явление. Именно за него ще стане дума по-долу, а не просто за професионални навици, за които се говори, снимат се филми и се пише.

Да се пиша за това изкуство не просто без опит, а и без опит във вътрешната работа, значи да не се уважават дълбинните аспекти на тази система; читателят просто бива обричан на неразбиране.

Ето защо, без съответната подготовка на съзнанието в дзен практиката, по-нататъшното четене може да не донесе никаква практическа полза, освен настройка към понятия, свързани с дзен-будисткото учение.

Ига-рю (伊賀流) е важно понятие в традицията на нинджуцу. То разкрива това регионално изкуство като умение за формиране на специфична сила на съзнанието, която позволява да се реализират задачите на пътя. Колкото и учудващо да изглежда, тъкмо дзен и мястото, в което традицията била усъвършенствана, предопределили способностите на монасите, отшелниците или просто бегълците, практикували в тази зона, които през ХII в. се криели в горите на японската провинция Ига (Иганокуни, о-в Хоншу). На това място била формирана школата Дошо с нейното особено възприемане на реалността, Кегон-шу с идеята за Съвършеното единно, Исе – направление, повлияно от шинтоизма, базирано на почитане на природните сили и одухотвореността на пространството. Също тантрическият будизъм проникнал на това място от планината Коя и по-точно – учението на школата Шингон-шу.

Така било поставено началото на Шугендо – японско синкретично учение, обединило шинто, тантрическия будизъм и дзен. Това направление предполага взаимодействие със свръхестествени сили, а след това – и тяхното овладяване.

Времето на шогуната Камакура (1192 – 1333 г.) става решаващо: тогава в Япония се формира дзен-будизмът, трансформирал се от китайския чан и вече присъстващия в страната тантрически будизъм, представен най-вече от школата Шингон-шу.

Ключов аспект (тъй да се каже – Великата завършеност) станало мястото, където прониквали монасите-отшелници гьоджа. Това дало нов импулс за развитието на традицията на монасите ямабуши с тяхното особено състояние на съзнанието (шики, 識). Културата за настройката към това съзнание предшествала появата на дзен в Япония. Удивителен е фактът, че в Япония дзен съзнанието (мана-шики, 摩那識) се появило по-рано от самия дзен! Това е важно да се има предвид, защото това не е просто съзнание, което е насочено към достигане на просветление, а такова, което е способно да оперира както с по-низшите, така и с по-висшите форми на съзнание. Ямабуши не са просто отшелници, обитаващи планините, а монаси, работещи над запазването на определени функции на мозъка, на съзнанието си и неговото уплътняване. Самият процес на уплътняване на съзнанието (ходжо-шики, 宝蔵識) може да се съотнесе с процеса на съхраняване на душата. С други думи, за тези хора е било от значение да изведат своята лична природа на такова ниво, че да бъде неподвластна на процесите, които понижават тяхната енергия.

Именно тази особена истина на съществуването по-късно придобива особена ценност в системата нинпо. Това се изразява не само в особената сила, която може да се нарече магична, а в способността на човек да я преживява, да се напълва от нея и да я усвоява. Тук е важно да се има предвид, че взаимодействието със силата и нейното управление са различни по своето естество и създават различни типове отъждествяване.

При всички положения предопределеността в учението шинто (което разглежда планините не просто като сакрални места, но и като притежаващи мистична сила), а също така практиката за развиване на съзерцанието (което позволява на човека да се съедини с тази сила) създали благоприятни условия за процъфтяването на дзен учението, както и за управлението на тази сила чрез тантрическия будизъм. Този синтез позволил придобиването на чудесни възможности, станали даденост за живота в хармония с висшия ред.

Постоянната работа върху себе си позволявала реализация на висши възможности в едно ирационално практическо или, можем да кажем, магическо изкуство. И тъй като местата, в които се практикувало, били труднодостъпни, не е лесно да се разбере какво са успели да постигнат хората, тъй като нинджа вероятно не са хората, достигнали най-високите нива на развитие в японската алхимия.

Но магическите заклинания куджакоу, магическите жестове куджи-кири, работата с образи мьо-шики – всички тези аспекти от културата на нинджуцу били важни индикатори за възможностите за акумулиране и усилване на енергията, което е ключова част от практиката за развитие на паранормални способности. Тези знания били търсени както от императорския двор, така и от самураите и от всякакъв вид „несъгласни“ (акуто), чиято дейност, по всяка вероятност, станала причина нинджа да бъдат възприемани главно като шпиони и наемни убийци.

Именно това „външно“ направление на нинджуцу, което се развило в линията кога-рю (действащи като шиони-шиноби) задало призмата, през която се възприемали нинджа в очите на обществото. Ето защо е важно да се разграничават понятията „нинджа“ и „нинджуцу“, тъй като съществува разлика между външните прояви и вътрешното продължение на традицията на ямабуши. Настъпилите промени са свързани с влиянието на воините буши, а те довеждат до разделението на идеи, идеологии и школи. Това се случило по времето на шогуната Муромачи (1336 – 1573 г.).

Изследвайки пътя на формиране на нинджа и техните възможности, е важно да се отчита коренът, процесът на създаване, тъй като за достигане на паранормални способности се изисква не само знание, но и специфично състояние на съзнанието, както и време. Основата е именно състоянието и силата на съзнанието, а не скалното катерене, триковете, маскировката, начините на водене на война, ръкопашният бой, видовете оръжие и др. неща, които са само параван за онова, което се намира под повърхността.

Ето защо нинджа се появяват и изчезват сякаш по повеля на времето, а малобройните горски отшелници, продължаващи традицията на ямабуши, до ден днешен пазят традицията за работа с духа си и силите на природата, което бива предхождано от продължителна работа със съзнанието. А що се отнася до това, какво може да бъде полезно за съвременния човек от „външното“ практическо наследство на нинджа, това не е способността да се лети по небето, а способността да се живее по законите на стратегията, тактиката и методологията.