Дзен медитация

Дзен медитацията е работа над определено състояние на съзнанието, което в традицията на Дзен е прието да се нарича състояние на „не-ум“. Това състояние е подобно на надстройка, тъй като зависи от усилието на мозъка, способно да подчини нашето съзнание на свръхсъзнателното.

Под свръхсъзнателно усилие (известно още като „лотосово усилие“) се разбира способността за проникване в конкретен отдел на мозъка и удържане на вниманието в него. По този начин се изменя фокусът на съзнанието и мозъкът влиза в честотен диапазон, в който може да увеличава силата си. Това, на свой ред, ни дава възможност да не се отвличаме и да не губим енергия в понижаваща ни активност.

Разглежданото състояние има различни имена: „не-ум“, състояние на пустота или състояние дзен. Това е изключително важно практическо знание за увеличаване на нашия ментален ресурс и сила, която се формира чрез усвояване на енергия от по-висш тип. На това състояние се базират много будистки учения и източни пътища за развитие (например тези на ямабуши, нинджа, самураите, редица отшелнически практики и бойни изкуства).

Най-висшата реализация на описваното състояние на съзнанието обаче е в тантризма. То има ключова роля в тантра практиките. Това състояние е свързано с едно особено преживяване на съзнанието, известно още като: култивиране на „перла“ в мозъка.

Изложеното обяснява високия статус на дзен медитацията и тук могат да бъдат посочени много майстори, достигнали просветление. Но от гледна точка на самата практика на Дзен може би следва да откроим майстора Кукай, който е достигнал безсмъртие благодарение на състоянието, което получил в резултат на дзен практиката си.

Дзен медитацията е практически път, който трябва да се следва чрез усилието на определен мозъчен отдел. Самият характер на това усилие се определя според задачите и потребностите на практикуващия. Тази практика е и уникален терапевтичен модел за защита на мозъка от влошено функциониране. Но още по-ценно е, че тя го прави готов да се намира и действа адекватно във всякакви ситуации. Това е работа над вътрешната осъзнатост; не просто техника, а състояние, подобно на това на лък, чиято тетива е опъната.

Основа на дзен медитацията е диалогът със съзерцанието и формирането на необходимия импулс за проникване навътре. Дзен не е път към просветление, а път в просветлено състояние, което се изгражда чрез правилно отношение към същността на всяко отделно нещо. За култивиране на дзен съзнание е важна също така способността да се гледа в целта, а не да се блуждае.

Дзен е особено възприятие на реалността, дори можем да кажем – особена форма на реалност. Медитацията в дзен е познавателен формат, който води до определено състояние на съзнанието, а по-точно казано: до преживяване на онова, което се нарича истинска природа.