Тантрично съзнание
Автор: Дзие Кун
Съзнанието на човека е основният инструмент за практическата реализация на всяко изкуство. В практиката на тантра, пред съзнанието стои задачата за постоянно пребиваване в състояние на пробуда. Тази задача изисква особено състояние на мозъка, което е функция на възможностите на съзнанието на всеки човек индивидуално.
Тантрическото съзнание постоянно се намира в преобразуване и представлява допълнителен източник на енергия, който се разбира като възбуждащата или проникващата сила Пе. Тази сила е свързана с определен отдел на мозъка, който прилича на плода на стара върба.
Да познаваш или по-точно — да се намираш във фаза на познаване на тантричното съзнание, означава да имаш материал за неограничен растеж, получаващ се не само при взаимодействие със собствения мозък и не толкова от взаимодействието с него, колкото от свързването с преживявания, чиято същност не принадлежи на нашето тяло.
Т.е. при този процес съзнанието е подобно на природата на небесните жители, съзнанието на “този, който живее на небесата Ту́шита“.Тантричното съзнание формира великата личност Махапуриш. Може да се каже, че това е съзнание, съществуващо далече от тленния свят, потънало в бодхи – състояние на просветление, чрез което е възможно да се възприемат неговите дванадесет зависимости.
Това поражда особено състояние на съществуване и преживяване на момента. То е много важно при търсене на истината, а самото търсене на истината е тринадесетата истина. То е важно при вземането на решение. Сложността да се работи с такова състояние се състои в това, че то трябва непрекъснато да се актуализира и поддържа или просто да се пребивава в него като в свещено място. Но в този случай от тантрично състояние то преминава в състояние на просветление и престава да бъде практически обосновано.