Религията на тютюна

Автор: Бен Челеро

Религията на тютюна е религия на пространството. Тя не подлежи на волята на човека.  Но може да бъде разбирана и тогава се превръща в шаманска традиция или най-малкото – в церемония на Машамон.

Човекът не бива да се отучва от растенията. И тъй като са малко онези, които усещат енергийното влияние на растенията, хората са всъщност принудени да зависят от реакцията си към тях. Няма лоши или добри растения. Те съществуват извън подобни понятия, които обикновеният човек използва, за да определи живота си. Растението може да бъде или твой господар, или твой учител. Няма трети вариант, тъй като на нашата планета господства идеологията на растенията и всичко е подчинено на шаманската метафизика.

Независимо колко велики са достиженията на човечеството на нивото на съзнанието, всеки истински шаман стои далеч по-високо от нобеловия лауреат. За шамана всеки физик е езотерик. Шаманът е не само в състояние да се настройва молекулярно, да кажем, към дима, за него дори духът на дима има на практика материална форма.

За необразованост, разбира се, може да се говори не само по отношение на физиката, но и по отношение на шамана. Но за шамана неговата дейност е вяра, религия и ценност. А какво е за един физик работата му, да речем, в областта на квантовата физика? Желание да направи откритие? Но това не може да се разглежда като действителна ценност, ако физикът не живее физиката постоянно и тя не се е превърнала за него в религия. А ако се е превърнала в религия, то той не е вече физик, а шаман, тъй като зависи от езотеричното преживяване на постоянното настройване към квантовите частици.

Несъзнателно човек става зависим от нещо и то създава у него някакво вярване. Възниква зависимост от машините, например. И тя се превръща в примитивен вид шаманизъм. Или пък някой казва: „Вредно е да се пие вино“, но в същото време не разбира от вино и унищожава мозъка си с кока-кола. Запитайте се и сравнете колко души са посветени в църквата на кока-кола и колко са станали алкохолици! Ще отвърнете: „От кока-колата човек не губи човешкото си лице, както е с алкохолиците.“ Но истината е, че кока-колата те превръща в мутант, тъй като тя задейства необратими процеси в мозъка, които разрушават човешките мислоформи.

Агресията, болестта, неспособността да се мисли и липсата на каквито и да било собствени идеи, освен наложените, унищожават не просто човека, а цялото човечество. И когато болният от църквата на кока-кола се бори с болния алкохолик, а останалите са превърнати в наблюдатели, зависими от това зрелище… Нима това е решение на човешкия въпрос?

А гроздето е растение, то е сила, и това, че някой е пропилял тази сила, е просто знак за човешка слабост, дори по отношение на това да разбереш какво пиеш. Борбата с пушенето доведе до увеличаване на броя на наркозависимите. Хората бяха прогонени от църквата на Машамон, но се преселиха в църквата на марихуаната и скоро ще завземат църквата на хероина. Единствено индивидуалната сила е в състояние да се противопостави на това. Ето защо религията на тютюна е преди всичко разбиране на пространството, в което живеем, зависимостта от пагубното дишане, което възниква по ред причини (например, преяждането).

Религията на тютюна е религия на спасението, която събира хората, не за да пушат, а за да се поклонят на дъха на пространството. Димът на истинския тютюн е неговият дъх. По подобен начин диша всяко растение, просто тютюнът прави този дъх видим. И това е даденост, от която не можеш да избягаш.

Първият враг на религията на тютюна е лошият тютюн, който няма дух и свой дъх. Той е агресивен и завладява всичко, което се изправя на пътя му.

Вторият е неуважението към тютюна, който всъщност, колкото и странно да ни се струва това, не бива да се пуши. В противен случай тютюнът ще замени вашия дух. Той трябва да се пали от време на време като благовоние. Разбира се, много шамани привидно пушат тютюн, но те всъщност общуват с духа на пространството, с духовете на предците, със силите на другите растения. И това остава непонятно за един външен човек, който може само формално да повтаря видяното. И именно тук се крие тайната: шаманът има видения, докато хората в повечето случаи просто виждат картинки.

Религията на тютюна не е просто връзка с растението, с нашето пространство, тя е церемониално отношение с различни форми на приношение. Ако не осъзнаем това, тогава ние самите се превръщаме в приношение, в жертва. И няма значение дали това става чрез алкохол, кока-кола или цигари.

Да пушиш, разбира се, е равносилно на това да изгубиш дъха си (а след това и духа си). Но отношение към свещеното растение трябва да има – дори и просто за да не се объркват разбиранията. Довчера милиони говореха, че в пушенето няма нищо страшно, а днес милиони твърдят същото за марихуаната. Но ако пушещите тютюн разрушаваха преди всичко дишането и тялото си, то марихуаната разрушава мозъка или по-точно способността да мислиш, да излагаш собственото си мнение и изобщо да имаш такова.

Затова и днес хората са неспособни да съпоставят и сравняват. Днешната зависимост от електронните устройства е много по-лоша от зависимостта от тютюна, тъй като води до хибридизация на мозъка. Това, разбира се, не означава изведнъж да захвърлим смартфоните и да започнем да пушим. Означава, че хората не просто не живеят според познанието, но и са изгубили всякакво разбиране за света и са го заменили с реакции и рефлекси. И това трябва да се помни от малцината, които все още са в състояние да мислят.

Великата религия на тютюна може да държи съзнанието в съ-настройка (да кажем към силата на природата, което прави самото съзнание по-силно). Но тя бива заменена от евтино функционално реагиране на събитията. Културата на тютюна е нашият дядо, който е тръгнал из планините и ни е оставил свещеното слово за меда на дишането. Това е свещената книга за религията на тютюна. Духът на онзи, който познава свещения мед, не познава смъртта. Религията на тютюна проповядва безсмъртието на човешката душа и показва пътя към него чрез зависимостта от вегетативното дишане.

Цялата най-нова история на човечеството показва как се избиваме един друг – не само с войни, но и с некачествена храна и течности. А това означава, че всъщност растенията отнемат от живота ни. И като се отказваме от умението да се договаряме с тях, ние преставаме да съществуваме като хора.

Не бива да се отнасяме непочтително към Машамон – той е дядото на човечеството, светецът на вегетативния свят. Светецът, който е представен най-невероятно в католическата църква – като св. Симон. И тук е мястото да си спомним за френския философ Анри Сен-Симон и неговия труд „Писма на жители на Женева до съвременниците“.