Церемония на Червения път (Camino Rojo)

Магазин Подписаться на канал «Шаман» в Telegram

Автор: Бен Челеро

Когато засягаме темата за шаманската традиция, няма как да пропуснем въпроса за актуализиране на финото пространство, с което се занимава шаманът. Един от най-важните инструменти в този процес е тютюневият дим. Всеки шаман има собствени начини да се впише във взаимодействието със света, но никой не заобикаля пътя на прекадяването, който представлява призив за общуване с пространството, пречистване и дар за силата на духовете.

Табакът е много сложна тема от гледна точка на реалността и мистичността. Тук, разбира се, не става дума за тютюн/табак за пушене. Табакът или по-скоро тютюневият дим е средство за достигане на съзнанието до духа, а лулата играе ролята на проводник.

Много важно в този процес е да се отнесем отговорно към тютюневия дим, към качеството му. Шаманът не пуши, той прекадява, което е различно. В много племена, особено в Северна Америка, лулата, използвана за палене на табака, е сама по себе си свещена. Важни за много племена са както митовете за произхода на тютюна, така и връзката на тютюневия дим със съзнанието на духа.

Според преданието, индианците получили табака като дар от изначалния дух Венебоджо (Wenebojo), който го взел от планинския дух. Манидог (Manidog), или съзнателният дух, също цени високо тютюневия дим, и единственият начин, по който може да го получи, е от шамана, с помощта на дима от лулата или чрез поднасянето на  сух табак.

Табакът е една от билките, често използвани при традиционното лечение, дори до днес той все още често се поднася като дар. Шаманите прекадяват листа табак най-вече с ритуални цели, по време на церемонни и важни обществени събития, както и като лекарство при психологически неразположения.

Тютюнът се използва като кланов символ при много индиански народи. Племето чаруто (charuto) използват в духовните си церемонии табака като мост с духовния свят. Шаманите го използват в комбинация с четиридневен пост, през което време участниците в церемонията се оттеглят в планината, не пият нищо (дори вода), не приемат никаква храна, а само прекадяват, като изпълняват различни шамански практики. Онези, които се интересуват от практиките на съвременното индианско движение камино рохо (Camino Rojo – Червения път, исп.) използват единствено 100% естествен свещен табак.

Индианците използват табака и в традиционните си ритуали – например по време на церемонията темаскал, когато огънят се запалва и шаманът взима в лявата си ръка табак, като очертава линия — връзка между огъня на темаскал и сърцето на човека. Човекът се свързва с духа на табака, установява се общуване и духът на табака помага на човека да разреши въпроси по пътя си. По подобен начин табакът се използва и в церемониите на Максимон и в общуването с растенията на силата.

Самото наименование на растението „табак“ произхожда от индианския език таино. Това растение, което испанците взели от араваките през XVI век, е едно от най-важните церемониални растения за индианците. Използват го почти всички коренни народи в Северна Америка, както и повечето племена от Централна и Южна Америка. Дори културите, които не се занимавали със земеделие, отглеждали тютюн, а племената, които не можели да отглеждат растението сами, търгували с други индианци, за да се сдобият с него.

Почти във всички аспекти от живота си коренните племена на Големите езера (делавари, ирокези, маями, чероки, отава и пр.) се опитвали да взаимодействат с духовете, живеещи край тях. Те поставяли сух табак в основата на дърво или храст, от което събирали лекове, хвърляли щипка табак във вода преди всеки въпрос, и за да си осигурят спокойно време или обилна реколта.

Тютюневият дим се използва от индианците и за осигуряване на безопасно връщане у дома след лов, при което табакът се слага във вода. По време на пътуване индианците се спират, оставят щипка табак или прекадяват табак като дар към пространството. Правят го и при среща с необичайни природни явления – водопади, уродливи дървета, скали със странни форми, езера или острови, за които се смята, че са обитавани от духове. В този случай се припалва малко количество табак на някой близък камък или пън. Табакът се пали и до могили като дар за духа на починалия. Молбите или въпросите към силите или шаманите също се съпровождат от поднасяне на табак.

Преди церемония на духовете се поднася табак. Важно е да се знае, че не става дума за пушене, а за разпалване на лула. Това е само част от церемонията или духовен дар. И тук, разбира се, е много важно правилното отношение към духа на табака. Несъзнателно и неуважително отношение към табака е изключено (както, да речем, пушенето за лично удовлетворение).

Тютюневият дим е важен за сприятеляването с духовете. А Великият дух трябва да ни покаже как да използваме тютюневия дим. Тук дисциплината и отговорността към личния дух и пространството са много важни.

ИНБИ

Други раздели

Shopping cart