Моче инициация

Автор: Бен Челеро

Когато говорим за пътя на силата, няма как да не се спрем на важния инициационен подход, свързан с културата на индианците моче, живели на територията на днешно Перу. Действията на моче се превърнали в един от слънчевите ключове за формирането на културата на великите инки. Моче умеели да сплитат пространството, което по онова време започнало да се разпада.

Церемонията на моче е вълшебен полет в зона, която остава недостижима чрез обичайните методи. Най-важното тайнство на тази култура е изкуството за подхранване с лунна есенция и наблюдаването на духовете, подяждали тотема, пазен от Ау-Апук (силата, контролираща тотема на змиите).

Моче създават два типа енергийни генератори – лунни и слънчеви пирамиди. Те фиксират небесната есенция, за да донесат покой в пространството, което, според техните разбирания, губи контрол, затова лъчите на Слънцето и Луната престават да носят на Земята необходимата животворна сила.

Културата моче достига до следния важен натурфилософски принцип: тъй като лъчите не можели да достигат по обичайния начин, те трябвало да бъдат изтеглени от небесата и обвързани към земята. За какви лъчи става дума, днес можем само да гадаем, но е ясно, че моче са имали особено отношение към небесните лъчи. Те са разработили цяла обредна система на обожание, която става инициационна основа на цялата култура. Виждането на лъчите като аспект от ритуалния живот на моче е особено интересно за нас. Целта му била да не стават хората жертва на полето, което се натрупвало в пространството и се превръщало в единна тъмна маса, покриваща небесния свод.

Моче активно развиват бинокурялното виждане и издигат Совата до най-важен дух-пазител. Те променят виждането за реалните животни и се опитват да създадат общуване с пространството, обвързано с духовете на тези животни. Тази концепция в шаманизма се нарича концепция Рекуай, или концепция на правилното виждане. Според нея важно е да обръщаме внимание не на това, което виждаме, а на онова, което обектът представлява в действителност.

Като цяло вижданията, животните и културата Рекуай представят хармонично понятие за виждането, произтичащо от моче и основано на умението за възприемане на тунела на виждането. Става дума за вид бинокулярно виждане, което по-късно инките наричат братята на виждането. Лунната котка, известна още като животното Рекуай, след време се превръща във въплъщение на силата на виждането.

Митологията на моче е особено интересна от гледна точка на разбирането за виждането. Тя включва понятието Божествени близнаци, което разказва за сблъсъка на реалното и измамното виждане, като и двата вида виждане съществуват в рамките на законите за произхода на елементите от заобикалящия свят. За моче разликата между Братята се дължи на уникалните космически сили, стоящи в основата както на временния живот, така и на извънвремевия, което обяснява унищожението на хората в този свят. Според тази представа, класовите отношения са причина за безнравственото поведение на хората, но те са същевременно важни като форма на жертвеност на пространството.

Моче разглеждат света като път за преодоляване на препятствията пред духа на човека – от тялото до облеклото. А Совата, която въплъщава бинокулярното виждане, се превръща в една от основите в пантеона на моче.

Животът на моче е изцяло подчинен на отношението към виждането, което играе главна роля в процесията Ау-Апук, церемонията на виждането или церемонията на свещения поход за лъчите на светлината. Церемонията на моче е поход или скок към магическите лъчи, които са недостъпни за съвременния свят, лишен от необходимото виждане.

Впоследствие тази церемония се превръща в основна за иникте. Тя е свързана и с още по-ранната култура тиуанако, като лунна инициация, необходима за влизането в портите на Слънцето.