Церемония Инти
Автор: Бен Челеро
Краят на епохата Виракочи — епохата на човека, достигнал божественото предназначение, на приравнявания с бог — бил ознаменуван с важно събитие, което може да се нарече “Портите на Слънцето“. То говори за това, че на пространството му било необходимо по-различно условие, а на слънцето— друга форма на материализация на слънчевата светлина, слънчевата енергия Инти — енергия, сравнима с божествената.
Инти е понятие с много значения, особена виртуална форма на Слънцето, която по времето на Виракоча живеела в Пайтити (Paytiti) — свещения град на Виракоча — форма, която акумулира енергията на Слънцето. Това място било наричано още и Тайпикала (Taypikala), което означава „камък в центъра“ или „място, пропито от слънце“.
Всеки, който можел да се храни чрез Слънце също наричали Инти. И ако гледаме одухотворено на процеса на хранене чрез Слънце, то Виракоча, който достигнал божествено ниво, хранейки се чрез Слънце, научил на това първия Инти (по друга версия на историята самият той дошъл на Земята от макрокосмоса и обучил Виракоча).
Т.е. Инти — това е материализирана същност или някакво съвършено пространство или форма. Може да се каже, че той е небесния инка-прародител. Но дошли времена, когато нито Виракоча, нито Инти можели повече да останат на земята заради формиралите се по-груби енергии и те се преселили на небето ( по друга версия те отишли да живеят на върха на планината и вече имали нужда не от чиста, а от трансформирана слънчева енергия).
Това формирало новото време, времето на Пайтити — място, което създавало условия за трансформация на слънчевата енергия. Преди да отиде на небето Инти създал първия съвършен Манко Капаку, известен като първия инка и като първия роден от слънчевата енергия. От него тръгнала цяла култура, насочена към хранене и трансформация на слънчевата светлина. И когато се говори за инките, че са деца на слънцето, до голяма степен това е свързано с преданието.
Първоначално било важно да се създаде място или условие, на което Пайтити да храни Инти. За тази цел имало нужда както физически от злато, тъй като то има способността да илюминира светлината, така и условно, за да поражда слънчева енергия (т.е. някакъв център, камък, кристал или човек). И достигналият такова състояние бил наричан инка. Така че, за инките в прав и преносен смисъл златото е образ на слънчевата енергия. Най-интересното е, че понятието Инти било ритуализирано в пораждането или създаването на съвършения човек-инка.
И първият инка, прародителят на всички инки, Манко Капак станал този първи съвършен, който се научил да се храни чрез слънце. И той научил това, може би от Инти, който се считал за син на Слънцето, а може би от Виракоча.
Хранейки се чрез Слънце Манко Капак също достигнал висш стадии на трансформация, придобил божествена форма и също се разглежда от позицията на божествената природа. Той е първият, който се научил да се храни чрез Слънце през новата ера, настъпила през XII век, което, разбира се, е интересно за нас и съвремието ни с това, че не ни отпраща в античните времена, когато основна тайна са били мястото, условието и функцията под името Пайтити.
Пайтити също е понятие с много значения, което изглежда добре се охарактеризира от Седемцветната (Цветната) планина Виникунка (Vinicunca). Това е място, където се формира определен вид енергия. И ако смятаме, че духът на планината Апу е свещена сила, то всяка планина в една или друга степен може да се свърже с Пайтити.
А взаимодействието със Слънцето или условието за взаимодействие с Инти се крие в понятието за сакралния нож туми. Той е известен повече като церемониален нож, но това е важна форма на отношение с пространството в цялата церемония Инти. Това е и формула за връзка не само със Слънцето, но и със силата на мястото, с тотема. Този символ характеризира изобщо цялата идея за живота на инките и показва важността не само на сакралността Пайтити, но и на цялата територия на инките — нещо от типа „На това място живее Слънцето“. Като при това, този символ, дошъл при инките от по-ранни култури, е свързан още и с друга сакрална традиция — трепанацията на черепа. Този процес се характеризира с отварянето на вътрешното пространство (било то на човек или място).
По този начин туми е тясно свързан с церемониалността Инти и мястото Пайтити. Задачата му е да разкрие и отвори Пайтити. На езика кечуа Пайтити означава „подобен“. Всички сакрални места на инките се строили по схема на подобие на връзка със Слънцето. Най-общо-Пайтити е събирателно понятие и за човек, и за място. Място, на което слънчевата енергия се претопява в злато и златото—в слънчева енергия. По такъв начин мястото, на което живеел Виракоча, Инти или Манко Капак можело да съществува физически и да бъде навсякъде, където е възможно хранене чрез Слънце.
Пайтити живее винаги в истинския инка. Преобразуваното Слънце се нарича тити. Това е алхимията на инките. По този начин церемонията Инти — това е енергията на Слънцето, преобразувана чрез туми в субстанция тити, която тялото и съзнанието могат да усвоят. И също така се оказва, че Пайтити е мястото, където се формира тити.
Езерото Титикака е важна производна на културата, почитаща тити. На това място има две лаборатории за преобразуване на есенциите — есенцията на Луната за жените и на Слънцето за мъжете. Това свещено езеро се свързва и с испанския конквистадор Франциско Писаро-и-Гонсалес (Francisco Pizarro y González), който нахлул в земята на инките в началото на XVI век в търсене на злато.
Според преданието управникът на инките Тиксикапак (или Авки Тупак Атау Валпа) го довел до бреговете на езерото Титикака и хвърлил ножа туми с думите:“ Ето там е златото“. И от тогава се смята, че съкровищата на инките лежат на дъното на Титикака. Отчасти това е така, тъй като Титикака за инките е подобно на Пайтити, освен че за тях златото е равнозначно на възможността за хранене с енергията на Слънцето. А златото се почита като метал, който илюминира както слънчевата светлина, така и пространството на предците.
При това самото езеро е способно да дава енергията, с която се хранели инките. Интересно е, че аймара (за разлика от кечуа) под тити разбират някаква сила, която има способност за преобразуване. Те я наричат „пума“, която според техните вярвания представя физически тази сила.
Всеки храм на Слънцето на инките — това е завоалирано Пайтити, т. е. място, на което те се хранят чрез Слънце и в което се съхранява енергията му. Цялата история на ритуала Инти, разбира се, е претърпяла еволюция, но е интересно, че по времето, когато инките се хранели чрез Слънце, кхмерите се занимавали с разораване на Амрита.
Твърде е възможно зоната, на която живеели инките да е идеална именно за хранене чрез Слънце. Впрочем, концепцията им за безсмъртието също е уникална.