Атлантически ритуал

Автор: Патроно

Ритуалът — това е схема за организиране на определени задачи, свързани с едно или друго интегрално поле (макрокосмически закони с определен порядък). Това е своеобразен поход за търсене на висши източници на енергия, подобно на търсенето на Граала или похода за Златното руно.

Атлантическият ритуал е поход за разбиране на висшите честоти, които могат да се проявяват в човека, в неговия мозък. Носители на тези удивителни знания са били атлантите.

Целите и задачите на този ритуал се състоят в това да се обединят различните отдели на нашият мозък в единно тяло. Това е съотносимо с понятието за кристал, тъй като нашият мозък е способен да изработва клетки с висши функции, подобно на кристалите. Обединените клетки отговарят на принципа на съзнателното регулиране, каквото са имали атлантите. Това наподобява нещо като ядрено или квантово съзнание. Това съзнание е способно да влезе в настройка с космическото съзнание, даващо специфично възприятие и позволяващо да се влиза в резонанс с всяка точка от пространството и времето, изменяйки материята и ДНК на небесните тела.

Съзнанието на съвременния човек е изключено и живее в една, максимум две, функции. Атлантическият ритуал препрограмира ограничената работа на мозъка, в която доминира само едното полукълбо и включва дълбоките функции на съзнанието. Той препрограмира не само едно-плоскостното ни мислене, но приближава съзнанието до разбирането на функциите на различните макрокосмически полета.

Съгласно учението за интегралните полета, мозъкът се разглежда като вселена, в която могат да се активират отделите на мозъка, така че той да се изведе от ограничената си реалност и да се пробуди съзнанието.

В тези условия става възможно да се опознаят на границите на третото интегрално поле и да се разбере, че тези граници са дванадесет, всяка от които очертава своя форма, време и пространство. Ако не възприема границите, съзнанието продължава да зависи от делимостта, която обуславя доминирането на третото интегрално поле което, от своя страна, зависи от дуалността и една съмнителна разумност, без опора в себе си.

Най-сложното е в това, че след загубата на единното тяло на съзнанието, каквото са имали атлантите, ние сме загубили и части от тялото, жлези, които са предназначени да служат на един по-съвършен разум. По този начин част от хората се намират в състояние на временно изключване от мозъка си, а някои и в постоянно такова.

Атлантическият ритуал реанимира клетките на нашия мозък, възстановява източниците и създава предпоставки за непосредствено възприемане на вселената. За атлантите е била важна не просто енергията, а разумната енергия и за да разберем това, ние трябва да не зависим от понижаващите и разрушаващите ни честоти на нашия мозък.

Ритуалът помага да овладеем едно високо ниво на осъзнаване на мозъка като система, както и да възприемем едно особено измерение на живота си, което живее успоредно с нас, но не се възприема.

Мозъкът ни има способността за едно 12-мерно съзнание. Мозъкът на всеки човек се характеризира със своя честота, мeрност и време на преживяване на процесите. Еволюцията на човека изцяло зависи от познаването на мерността на съзнанието. Ако не се разбира мерността на съзнанието – и дори просто геометрията на мозъка – то не може да се развива.

Атлантическият ритуал е ритуал на взаимното проникване, който дава възможност да се познае паралелно-последователната реалност на висшите порядъци. Но най-важното е, че този ритуал реализира порядъка, който извежда човека отвъд неосъзнатото съществуване.