Ритуалът на Фрея

Автор: Gleb Du

Ритуалът „обителта на Фрея“ (Og det er Frejas sal – това е залата на Фрея, датски) представя Фрея – богинята на любовта и войната в германо-скандинавската митология. Това е ритуалът на световното дърво Игдрасил, което пресъздава схемата на макрокосмоса в германо-скандинавската традиция. Това е и ритуалът на висящия с главата надолу Один, който съединява небето, земята и подземния свят.

Ритуалът използва математическия език на небесния град Асгард, езика на пространството на върха на световното дърво, където според „Младата Еда“ царува напълно различен ритъм и се усеща дъхът на богинята Фрея. Именно този дъх се опитва да открадне корена на Игдрасил, който е Локи, като променя житейския ритъм и разклаща върха на дървото.

Дъхът на Фрея е безсмъртен дъх, него търсят всички вселенски сили (включително царството на мъртвите Валхала), за да бъдат съживени душите на храбрите войни, паднали в боя. Фрея познава времето, дишането и начините за съживяване. Один, подпомогнат от Валкирия, изгражда магични връзки в пространството, разбирани като специална група духове, които взаимодействат със съзнанието на падналия войн – съзнание, което продължава да живее след края на живота на тялото. Именно тази специфична форма на съзнанието отличава храбрите войни.

Ритуалът на Фрея е ритуал на съзнанието на Валхала, което хвърля своята мрежа върху пространството под формата на различни Валкирии, като така ограничава условията за генериране, с което се занимават трите деви-норни, представящи обстоятелствата на времевото пространство (минало, настояще, бъдеще).

Този ритуал е нектарът, леещ се от рога на свещения елен Ейткюрмир. Той може да поддържа жизнеността на женските божества, които се хранят с роса от листата на световното дърво Игдрасил, което е не просто символ на пространството, а схема на божествения процес, наречен също като богинята – Фрея.

Този процес е представен чрез трите корена, които са знак за нашето пространство (или по-скоро неговите условия). Пространството се дели на способностите на Хела, способностите на великаните и способностите на хората. Това, което ги дели, е познанието за дишането, представено чрез орела, чиято енергия се движи от катерица.

Трите корена растат от трите страни на ясена Игдрасил: Хела е под единия, под другия – великаните, а под третия – хората. От смесването на дъха се образуват пътища или четирите разклонения: Даин, Двалин, Дунейр и Дуратрор, и чрез тях търсещият получава сила и бива отнесен от елените далеч от всичко, което смъртното пространство унищожава.

Ясенът Игдрасил е условието, което подпомага законите на живота и смъртта. Той се подхранва чрез безсмъртния извор Урд, затова и дървото е вечнозелено, което означава, че нашето пространство ни дава възможността да опознаем вечността и всичките девет свята.

И така, ритуалът на Фрея е ритуал на деветте свята, който ни дава възможност да ги разберем и опознаем, а не просто да живеем според събитийни и схематични представи, т.е. ограничените представи на низшия свят.

Представата за най-висшето в пространството ни се свежда до Асгард – етерното поле, обитавано от боговете Один, Тор, Балдур и самата Фрея. Там се намира и Валхала, където пристигат душите на падналите храбри войни. Това е шестото интегрално поле на пространството. Там се намира и Ванахайм – обителта на скандинавските богове Вани.