Мама Африка

Мама Африка Подписаться на канал «Алхимия» в Телеграмме

Автор: Бен Челеро

Независимо дали искаме да си признаем или не, развитието на човечеството започва в Африка. Самото място е предизвикало изработването на определено усилие, което е принудило живеещия на Земята Homo sapiens да се постарае да надрасне ограничаващите условия на заобикалящата среда във физически, енергиен и ментален аспект.

Опитът да се принизят африканските култури, като се покаже тяхната ментална ограниченост и неспособността им да съществуват, не само се провали, но демонстрира преди всичко ограничеността на онези култури, които смятат себе си за по-висши.

Неспособността да погледнат по-далеч от носа си, липсата на проницателност и елементарна способност за оцеляване, доведоха до това, че дори съвременна Африка бе застигната от огромната болест на лъжецивилизационното развитие: човекът е загубил духа си, облагодетелствайки химията и технологичния прогрес.

При настоящото положение на нещата да се надяваме, че това ще бъде схванато от човечеството е илюзия, тъй като нивото му на разбиране е попаднало под зависимостта от нискочестотни вибрации, в която мозъкът се намира; такова съзнание не е способно да възприеме величието на своите възможности, а още по-малко – възможностите на африканския мозък. А той не само е способен да мисли чрез ритъма, но и да генерира такава енергия, която позволява съществуване в условия, неприемливи за болшинството съвременни хора. И дори нещо повече – африканският мозък пребивава в състояние на велико преживяване и именно то подхранва духа на африканците. Благодарение на разпространението на африканските култури по целия свят и особено в Латинска Америка, ние ставаме свидетели на материализацията на тези преживявания в ритмите и изкуството, които напълват живота на европейците и дори азиатците: всички те с голямо въодушевление вече танцуват африкански танци из парковете си.

Разбира се отдавна са отминали времената, когато африканците са създавали потомството си не по собствено желание, а по волята на племенните вождове – време, в което самото зачеване е било ритуал и подготовка за формиране на правилни хора, тъй като раждането, което не е било щателно подготвеното е било разглеждано като даване на живот на зли духове. Тоест – смятало се е за енергийно несъстоятелно. Ако това не ни е ясно, можем просто да погледнем енергийното ниво на децата, които се раждат в съвременните семейства. Да не говорим за менталното им ниво.

Унищожаването на начина на живот на много африкански племена е предизвикано не толкова от природни катаклизми, глад и болести, колкото от отслабването на способностите на африканците да им се противопоставят. Но дори до ден днешен най-важният ритуал в много племена е този, който надарява момчето и момичето със способността да формират хора. На следващо място идва ритуалът на зачеването и раждането. За африканците това е ритуал на пораждане, обогатяване на енергията на пространството. Ето защо наличието на жители, които потискат и съсипват духа на мястото, се смята за неприемлив. От тази гледна точка всички, родени неправилно, както и идващите в тяхната земя отвън, изкривяват пространството. Но най-интересното е, че африканците се отнасят напълно спокойно към другите култури, без да измерват силата на техния дух, защото за тях е по-важно да не допуснат нарушаване на собственото им качество. Оттук произтича и твърдото отношение към нетрадиционните отношения, които са парализирали много африкански страни. Като тук става дума не само за еднополовите сношения, но и за сексуалните посегателства, които на практика демонстрират слабостта на човешката природа. Най-интересни обаче са противоречията на битово ниво между различните племена. Съществува такова многообразие от ограничения, че на пръв поглед сме изправени пред множество несъвпадения между традициите на отделните групи. Но в действителност тези несъответствия са предизвикани от необходимостта да се съхрани силата на мястото и на неговите обитатели. И тук, при цялата привидна вариативност на отношенията в семейството и племето, задачата навсякъде е една и съща: подчинение на бога на местността, който е… определен ритъм.

Виждането на бог в ритъма е невъзможно за човек със слаб ментален ресурс. Но това не е всичко: африканската жена не ражда дете в обичайното за белия човек значение. Тя ражда ритъм. Взаимодействието в семейството винаги съдържа ритъм, който се осъществява или чрез танц, или чрез игра на музикален инструмент, или чрез пеене. Тези противоречия могат да се сравнят също със запазените табута да се консумира храна, която не притежава съответната енергия. Но, както ни е известно, именно в това отношение африканците са получили най-съкрушителния удар чрез генномодифицираните продукти, химията и останалите кока-коли.

Традиционната им храна, която на нас ни изглежда нехранителна, в действителност е давала и продължава да им дава в пъти повече енергия отколкото можем да си представим: всъщност много от тях се намират в такова състояние, че могат да абсорбират дори енергията на слънцето и да приемат сила от различни растения. От друга страна, неспособността за усвояване на енергия напълно лишава човек от правото да приготвя храна за другите, защото ако енергията на храната не се възприема, тя може да бъде направо отровна.

Важен аспект от знанията на африканските култури са маските и покриването на човека с различни пасти. Например пастата оджизе (otjize) е необходима за подхранване на живота и защита от ненужни енергии. Макар че може просто да се каже, че тя се използва за хигиенични и антибактериални цели. Възможностите на африканското съзнание за единение с пространството са уникални: от цветовете на дърветата на племената сурма и мурси до дагоните с тяхното разбиране на планетите и звездите. А пък африканският пиърсинг или пластините и дисковете за уши и устни са направо способи за имплантиране на устройства в тялото с цел преобразуване на слънчевата енергия. Различните резки и белези пък са средство за подобряване на циркулацията на енергията в тялото. Раните, изгарянията и отравянето с помощта на мравките от вида

Paraponera clavata, които имат отровно жило са фундаментално важни процеси на инициация, при които рисунките с растителни вещества, подобни на къната, само допълват особеното самовъзприятие в този свят. Тук може да се отнесе и съединяването с тотема на крокодила или дървото ибога.

Мама Африка е нещо невъзможно, изискващо осъзнатост както от страна на определящия, така и от страна на възприемащия. Мама Африка формира живота като път, в който всеки следващ ден да бъде по-съвършен от предходния.

ИНБИ

Раздели по темата

Видео по темата

  • Африканская алхимия

Други раздели

Shopping cart