Тялото на ритъма

Автор: Бен Челеро

Познанието на ритъма е най-висшето изкуство, което човек е способен да усвои. Но въпреки че ние, хората, зависим от ритъма, участваме в него и живеем благодарение на разнообразни ритмични схеми (дишане, хранене, мяра на движението), не изразяваме знанията за него. Всеки е наясно, че ритъмът е основа на множество жизнени процеси. Това е рисунъкът на музиката, мярата на музиката. Но умението да преживяваме ритъма е цяло изкуство, заложено в най-висшите възможности на нашия мозък. И дори създателите и изпълнителите на музикални произведения, които са способни не само да възприемат музиката, но и да я пораждат, в по-голямата си част просто изразяват законите на ритъма, без да могат да го управляват.

За да може да опознава и преживява ритъма, човек трябва да се научи да взаимодейства с геометрията и симетрията на тялото. Тогава ние или опознаваме ритъма и го поставяме под контрол (а с него – и нашите преживявания) като той става за нас строг геометричен модел, или се разтваряме във вибрациите и колебанията, превръщайки се в част от психологическия „файл“ – тоест в част от музикалния или танцувален образ. За да управляваме ритъма, освен симетрията на тялото, трябва да бъдат задействани и определени отдели на мозъка.

Ритъмът е висша геометрия на преживяването, при която ние можем да разтворим себе си в дадени честоти на съществуването. Това е висша способност на нашия мозък или по-точно казано: това би трябвало да бъде висша способност, в която ние взаимодействаме с тялото на ниво вибрации, като ги управляваме. Ние трябва да умеем да се задълбочаваме в ритъма, да навлизаме в него и да го чувстваме; в това именно се крие основната задача на познанието му.

Ние изследваме ритъма на първо място, за да опознаем истинската си природа и след това – за да можем да взаимодействаме с висшите свойства на Вселената, чийто език се състои от кодове, съдържащи един или друг ритъм. Преживяването на ритъма е реакция на нашето тяло, дишане и съзнание спрямо различни енергийни връзки, които или идват при нас, или ние сами създаваме.

В основата си ритъмът притежава телесно, енергийно и ментално чувство. Човекът, опознал ритъма, разбира що е пространствено чувство, свързано със способността на мозъка ни да се намира в състояние на преживяване на висшите честоти и да ги управлява. На този етап се изправяме пред понятието „домове на ритъма“ – правилни, съвършени, геометрични тела, които на езика на йоруба се наричат „ориша“.

Най-важното в познанието на ритъма е телесното му разбиране (африканското тяло) като висш вид възбуда и преживяване в пространството, което обитаваме. Ние движим ръцете си, ходим, изговаряме думи и т.н., а всичко това е обусловено от усилието, което зависи от вътрешния ни ритъм. Ето защо трябва да разбираме как и защо се проявява вътрешният ни ритъм, да умеем да култивираме това усилие. С други думи: трябва да разбираме свойствата, благодарение на които живеем и едва след това да се усъвършенстваме в тези свойства. Животът е своеобразна ритмична рисунка, която може и трябва да се изучава. А познанието започва от простото – от такта, който характеризира метъра, способността на съзнанието ни за съсредоточаване. Ритъмът е синхронизирано мислене, вътрешна реч. Ритъмът не се определя с временни параметри, а с дължината на звуковото колебание. Ако искаме да разберем това колебание, а не да бъдем част от него, ние трябва да минем целия път от контрола над телесния ритъм, през контрола на енергийния, до менталния и най-накрая – от менталния към пространствения.