Изкуството на развитието за жени
Автор: Дзие Кун
Жено, кажи, кому е нужно това,
Жено, чакаш какво ще стане с теб,
Възползваш се от правото си да съдиш,
Но не забравяй и правото на избор кому да служиш.
Глеб Ду
Можете да се съгласите с мен или да не бъдете съгласни, но след вече четиридесет и пет години практика наблюдавам, че разбирането за самоусъвършенстване – което включва самия процес, пътя, потребностите по този път, а и цялостното разбиране на това понятие – в действителност твърде често е в конфликт със самото развитие.
Днес, когато развитието или не притежава свои критерии, или пък няма възможност човек да вникне в тях, то е де факто по-скоро набор от поведения, които се базират на индивидуалните пренатални възможности и изградените постнатални рефлекси. Ето защо е много важно да се вгледаме какво е основа за развитието и какво е реалното съдържание на това понятие. Без способността и умението да се обучават, за много жени развитието си остава проблематично, защото за да можем да говорим за такова, трябва да се намираме в системата на неговите координати. Развитието не е реализация на личите психологически или физиологични интереси, а тяхно усъвършенстване. При него не става дума за това какво искам или дори какво мога. Това е дисциплина, насочена към самата себе си, следване на един ритъм, който дава възможност на жената да се развива. Но в сегашното общество ритъм, подходящ за развитие, просто липсва. Ритъмът е традиция и основа на процеса, за който говорим.
За да можем поне да възприемаме развитието, дори не говорим за неговото осъществяване, трябва да го разберем, а не да се прикриваме с условни етикети (да речем йога или някакъв тренинг), в противен случай шансовете да си измислим нещо и да защитаваме нашата привързаност към нещо на ниво „харесва ми – не ми харесва“ са големи.
Често се получава, че без умение да се фокусираме върху развитието си, ние му даваме условни или абсолютни определения, прикривайки се зад няколко безсъдържателни израза като: „в това има нещо“, „всеки има свой път“, „това е моето“, „това не ми е дадено“ и т.н. Всичко това свежда човешкото възприятие до опозицията „харесва ми – не ми харесва“. Развитието е задача, която трябва да бъде усвоена и решена, а не прекарване на време, което някой съобразява с настроението си. То е дисциплина на действията, без която може да има само празни приказки на зададена/избрана тема.
Възможно ли е за нас ясното възприемане на онова, което наричаме развитие? Умението да фокусираме вниманието си върху него е сложно, но е важно условие, което ни въвлича или може да ни въвлече в градивен процес, а не да ни отклони от него.
Когато се сблъскваме с един или друг въпрос, като правило искаме да го поместим в онази система от възгледи-координати, в която живеем. Това на свой ред значи, че не сме в състояние да определим задачата, а само следваме своите установки или по свое усмотрение, в съответствие с онази реакция или рефлекс, който сме изградили и изразили към въпроса.
В подобна ситуация на жената ѝ остава само ролята да приема възможното и да определя неопределяемото. Тези неопределяеми определения са задръстили пространството ни и същото с пълна сила важи и за темата „развитие“. Защото дори да възниква въпросът за развитието, съзнанието няма опора, за да търси отговора му.
А в процеса на развитие жената има нужда да определи за себе си характера на нейните действия, насочени навън, на въпроса защо е започнала да се развива и в какво се състои развитието. Да може човек реално да се усъвършенства не е лека задача и често пъти една жена се намира в очакване на това развитие, а не в самото развитие. Това формира още повече очаквания.
И колкото и да си говорим за развитие и усъвършенстване, то има своите предварителни и съпровождащи условия. Когато жената започва да прави нещо и да се развива, трябва да се отчетат условията, в които тя се намира, а също и как тези условия ѝ влияят, може ли тя да впише развитието в пространството, в което живее. Реално разбира ли какво и защо ѝ е необходимо? Какви са задачите, които си поставя? Ако не разбираме или дори не си поставяме задачи, то развитие може и да не настъпи.
Непознаването или неразбирането на своята физиологична природа, насложени върху наличния житейски опит, не позволяват на много жени да достигнат в практиката нещо повече от емоционални реакции или, казано по друг начин, външните условия продължават да доминират над вътрешното.
Задачи на развитието
След като изясни необходимите условия, жената трябва да си изясни и задачите на развитието:
- Разбиране на пространството на времето, от което зависи жената. Това означава съответствие на нейния менструален цикъл на нейния природен такъв.
- Разбиране на външните условия, с които жената се сблъсква, в момента, в който определя за себе си задачите на развитието. Най-важни тук са временните параметри.
- Разбиране на нивото, на което се намират нейните енергии, както и придобития опит.
- Разбиране, че не трябва да се въвлича в процес на самоусъвършенстване хаотично. Тук, може би, трябва да се внимава най-вече с придобития опит.
- Разбиране що е обучение, каква е неговата природа. Обучението не може да започне до момента, до който жената не разбере що е съсредоточение.
- Познание на напълването. Напълването е вътрешна потребност на жената. Това е, ако щете, физическа теория, и тук жената трябва да опознае матричността на телесната си структура. Разбирането на матричния строеж на тялото ни води към понятието циркулация на енергията в нейния физически израз, при което временния цикъл става осезаем физически и жената започва да възприема потока на енергията. Когато е налице този поток, може да се говори и за неговото преобразуване.
Практически методи за жени
Познанието на метода на практическото развитие за жената е равносилно на изкуството на обучението. Всяко развитие, което не води да разбиране на метода, в днешния свят е обречено не само да не бъде развитие, но дори напротив – да отдалечи жената от него.
Днес, когато тялото и енергията ни живеят по правилата на пространството, в което се намираме, единствената възможност да отстоим правото си да съществуваме в качествените показатели, които са присъщи на човека, е да се развиваме с разбиране на това какво и защо правим. Това разбиране изисква съсредоточеност и то, на свой ред ни помага да опознаваме метода, който още повече развива съзнанието ни. Защото тъкмо съзнанието е онова, което може да противостои на въздействието на социума и пространството, което се намира в пълен хаос.
Но днес жената подхожда към въпроса за самоусъвършенстването си емоционално. Тя не изразява и понякога не дава оценка на това как и защо ѝ трябва да се развива. Това произтича от условията на съществуване в пространство, в което тя е натрупала солиден емоционален, временен, но в същото време – неосъзнат опит. Това е причината жената да търси в занятията допълнителен емоционален интерес или допълнителна защита. И това се превръща в главния капан, който я отдалечава от задачите на развитието. Жената не решава тези задачи, а продължава да живее в изградените състояние на раздразненост, като само се прикрива с новите интереси и продължава да зависи от желаното или нежелано неразбрано.
Но тук възниква водещият въпрос, който трябва да си зададе една жена: отговорът не може да се получи веднага, защото развитието е процес, който изисква натрупване на опит, който на свой ред позволява преструктуриране на личните ментални задачи и дори просто учи как да си ги поставяме. Това е друго отношение към собственото съзнание, тяло и енергия. Ето защо развитието се характеризира с път, а пътят се характеризира със съзнателно усилие и натрупване на опитност.
И така – какво е развитието?
Развитието е усъвършенстване на менталната, енергийната и физическата кондиция на човека. В днешния свят тази концепция трябва да се опира на разбирането за форма и не трябва да се мистифицира. Но преди да решите, че сте поели по някакъв път на усъвършенстване, трябва да минете през три етапа на подготовка за развитие.
Задача на първия етап
Задачата на този етап е категорично да изясним за себе си, на нашето ниво на мислене и език, какво правим. В конкретни случаи това може да се нарича „развиване на концентрация“, „изграждане на пропорцията на тялото“ и т.н. Разбирането трябва да се изработи на езиково ниво, което ще обясни това, което правите.
След това едно ще роди следващото. Например, ако сте отишли на танци, имате три затруднения: първо, неумението да работите с усещанията и зависимостта от тях, второ – неумение да се движите и трето – неспособност за съсредоточаване.
Движението по вълната на моята или вашата памет не е танц, а кълчене на зададена от усещанията тема. А през това време, вероятно имате проблем с костите на стъпалата, който сте наработили, ходейки с неправилни обувки и ще ви отнеме едни три години време, за да усетите правилно опората в стъпалото си.
Ето защо, с каквито и танци да се занимавате, пред съзнанието Ви стои задачата да се научите да се движите. Когато се научите да се движите, може да се започне и с танците. А ако дойдете при мен да се занимавате, аз вероятно направо бих Ви казал: „Вие не можете да стоите, а искате да се движите. Бъдете добра, първо се научете да стоите правилно.“
И тъй – основната задача на първия етап е да изградите дисциплина на отношенията между Вашето съзнание и пространство. Трябва да го разбирате на всички нива – занятия, дом, семейство. Не правете от този начален етап революция, научете се да удържате едно спокойно състояние, пауза. И помнете: най-важният човек в развитието сте самите Вие, а не този, който Ви обучава. А ако нещо не Ви харесва, не сваляйте отговорността от себе си.
Задача на втория етап
Основната задача на втория етап е усилването на съсредоточаването, което е свързано с изграждане на по-сложни схеми и комбинации. Важно е да усетите разликата между усещания и преживявания, след което можете да се опирате на усещанията си. Така ще стане ясна тяхната природа и разликата между горните две понятия.
Показател, че сте готови да се утвърдите във втория етап са следните критерии:
- умение да си задавате въпроси;
- идентифициране на основните задачи, свързани с развитието;
- подобряване на енергоемкостта на тялото;.
- разбиране що е концентрация;
- уравновесеност;
- изграден инструментариум за развитие;
- приемане на необходимостта да се развивате;
- запазване на вътрешния баланс в рамките на заобикалящото ни пространство (дом, работа, семейство).
Задача на третия етап
Задачата на този етап е да разберете физическата същност на естествеността. Важно е да се разбират знанията, от които се ръководите, т.е. да завършите формирането на предварителния опит и да стъпите на реалния път на развитие.
Видео по темата
Олег Черне. 100 въпроса за женското развитие. Общи въпроси
Олег Черне. 100 въпроса за женското развитие. Учител и традиция”
Олег Черне. 100 въпроса за женското развитие
Олег Черне. 100 въпроса за женското развитие. Духовната сила на жената
ЧОМ. Женское развитие