Лакшми

Автор: Дзие Кун

Ако трябваше да определим еталона за женствеността в макрокосмоса, абсолюта на женската енергия и качества, това би била родената от водите на млечния океан, богинята на благополучието, изобилието, просперитета, богатството, късмета и щастието, въплъщението на грацията, красотата и чара – Лакшми.

Разбира се, Лакшми (लक्ष्मी) по принцип се свързва с традицията на индуизма, но всъщност енергията й надхвърля тази традиция и тя с право може да се счита за обединителка на всичко най-добро в женската природа, природата на съзиданието. Независимо от това, че Лакшми присъства в много митове от индуизма, образът й не е религиозен, а космогоничен и матричен, той създава нещо ново. Лакшми е абсолютното въплъщение на съзиданието. Образът й се среща и в земни въплъщения: тя е съпругата на аватара Вишну Вамана под името Камала (कमला); съпруга на принц Рама – Сита (सीता) и жена на Кришна под името Радха (राधा).

Името на Лакшми произтича от санскритската дума „лакша“ (цел, намерение) и е свързано с идеята за изобилието и просперитета, и то във всичките им форми – както материални, така и духовни. Във ведическия период в Атхарва Веда името Лакшми се използва заедно с „пуня“, което означава добър знак, късмет, просперитет, успех или щастие. Според преданието тя се появява заедно с много скъпоценности от океанската пяна, когато богове и демони я разпенват, за да извлекат божествения еликсир – амрита. Лакшми се появила с лотос в ръка, затова я наричат още Падма (पद्मा), т.е. „лотосова“.

За развитието и усъвършенстването на женската (а и не само женската природа) са важни четирите качества на Лакшми, които се считат за кралски – Айшвария, Саубхагя, Раджа и Вара. Те имат висше илюминационно значение, свързано с геометрията, напрежението и светимостта.

В същото време образът на Лакшми лежи отвъд пределите на линейните форми на възприятие. Трябва да можем да я възприемаме като Ащалакшми (अष्टलक्ष्मी , Осем Лакшми, санскр.) – специален извор на просперитет и развитие, обединяващ различни аспекти на енергията на макрокосмоса и пораждащ енергията Шакти, на която се приписва женско значение.

Първоначално нямало разлики между Вишну и Лакшми, и хората възприемали света не персонифицирано, а чрез свойствата, подобно на идеята апаурушея (термин, който се използва за описание на безличния нечовешки произход на Ведите). В този период всички дванайсет аспекта на макрокосмоса били от божествен порядък. След това макрокосмическите процеси се променили и четири от дванайсетте изначални висши свойства преминали към Вишну, а осем били свързани с природата на Лакшми.

Тези осем свойства станали характерни за качествата на съхранение и развитие, които получили името Шри (श्री – късмет, просперитет). Това се превърнало и в изначалното свойство на Лакшми. Умението да възприемаш свойствата на целта (лакша), да определяш признаците (лакшана) и да изменяш, да променяш местата им, довело до необходимостта за настройване към Лакшми. Тази настройка намерила израз в практиката Ащалакшми-пуджа – процесът на почитане на Ащалакшми, който се счита за най-високият етап, който отваря порта за всички жени като носителки на осемте божествени свойства.

И така, днес най-почитани са осемте форми на Лакшми, които заедно са познати като Ащалакшми (осемте лакшми), всяка от които представя определен тип съзидание. Ето и свързаните с тях аспекти:

Адилакшми (आदिलक्ष्मी). Първа форма, условие за интеграция в реалността. Адилакшми е аватар на Лакшми, дъщеря на легендарния мъдрец Бхригу Махариши и Кхати, дъщеря на Дакша (почитан като „бащата на човечеството“). Изобразяват я с четири ръце – в две ръце държи лотосов цвят, а с другите две благославя.

Дханалакшми (धनलक्ष्मी). Втора форма, която укрепва и насочва. Олицетворява способността за растеж и развитие.

Дханялакшми (धान्यलक्ष्मी). Трета форма, произтича от законите на онова, което подхранва и напълва силата на сътворение.

Гаджалакшми (गजलक्ष्मी). Форма, която не променя насочеността си и води към стабилност и постоянство. Изобразяват я седнала на лотос, придружена от два слона, които стоят от двете й страни и изливат вода от хоботите си.

Сантаналакшми (सन्तान लक्ष्मी). Условие на постоянно преобразуване, дава начало на новото, включително и в ментален аспект. Изобразяват я често с шест ръце.

Виралакшми (वीरलक्ष्मी). Неизменно обединяваща всички условия за преобразуване. Основава се на съответствието с небесните принципи. Често я изобразяват с осем ръце и в червено облекло.

Виджаялакшми (विजयलक्ष्मी). Седма форма на напрежение, извънвремево условие. Богиня на Победата – стои над всичко временно, което подлежи на унищожение и разрушение.

Видялакшми (विद्यालक्ष्मी). Осма форма на звучене. Тя е същността на усъвършенстването. Представя процеса на безкраен ръст. Често я изобразяват с осем ръце. В ръцете си държи два лотоса, които даряват знанието.

И така, Лакшми представя целия път на усъвършенстване и познание на различни качества на богатството. Възприемана е като даряваща блага, удовлетворяваща потребностите и желанията. Приемането на всички осем форми на Лакшми позволява на човек да постигне успех в живота, да подобри здравето и благосъстоянието си и да стане по-силен.