Дзогчен

Автор: Дзие Кун

Под дзогчен се разбира изкуство за взаимодействие с абсолютното, то е тибетската разновидност на тантра, произлязла от сливане на будизма с местните древни традиции. Задачите на тази особена тантра могат да бъдат решени след като се създаде опора на съзнанието, произтичаща от определен формат на действията и поведението, което е и изкуството за работа със съзнанието или ако  е създадена възможност за неговата работа в състояние на недвойственост.

Но най-сложното при определяне на дзогчен е това, че всъщност за него няма определение, той е състояние, което може да се нарече звучене. Неговата тъждественост и идентификация са отвъд границите на низшите форми на съзнание. Дзогчен означава постоянно пребиваване в състояние на промяна. Това не се научава, но може да се изучат условията, които да дадат насока в изкуството за пребиваване в него.

Дзогчен е същност, тъждествена на светлината, но която все още не е светлина, тъй като е в процес на преобразуване. Той няма форма, а е единствено усилие да се възприеме висшата природа, отразена в съзнанието на духа. Пребиваването в него лишава от съмнения и позволява съсредоточаване върху процеса.

Сложността да се познае дзогчен е в това, че той се реализира като че ли в друг  формат реалност. И тъй като неговото съзнание  се отличава от човешкото съзнание , то е сложно да бъде представен адекватно не само общо, но и в часност, за себе си. Най-сложното в практиката дзогчен е достигане близо до състояние, което да позволи неговото опознаване. Това е особена тантра на ума и ако не е развита операционната система на съзнанието, то може само да пребивава в състояние на опознаване, а на по-ниско ментално ниво тя не може да бъде изобщо осъзната.Или с други думи-да се осъзнае звученето е върховното значение на дзогчен.