Портата на Слънцето
Автор: Бен Челеро
Краят на епохата Виракоча е особено време, през което са необходими допълнителни усилия, за да може да се приема слънчева енергия. В андийската космогония възниква понятието портите на Слънцето. Това понятие има различни аспекти — от възможността за хранене със Слънце, до акумулация на слънчева енергия за ритуални или други актове на андийските култури, впоследствие и за тези на инките.
Едновременно с това в слънчевата енергия възниква необходимост от „слизане“ във физическия свят, т.е. процес на строителство на златния град Пайтити, в който да може да прониква енергията на Слънцето. И портата на Слънцето става условие за първичната материализация на слънчевата енергия. Това се отнася и за възможността за хранене със Слънце. Понятието порти на Слънцето започва да има отношение и към законите за консумация на Слънце. Инките изготвят и специална дреха, атрибути към дрехите, разбирани също като порта на Слънцето. Това са златни висулки, дискове, украшения. Символичното религиозно психо-физично състояние на живота се подчинява на божествено-слънчевия култ Инти, свързан с взаимодействие с пространството и слънчевата енергия. Всичко това заляга във великото послание на Виракоча за употребата на слънчевата енергия.
Отношението на андийските народи към слънчевата енергия е сакрално, а при инките става и принцип на съществуване, защото ако не консумира слънчева енергия, духът не би се хранил, а това означава, че няма да се изпълнят условията за съществуване на живот след смъртта — подобно на разбиранията на древната култура Уари и предшестващата я Уарпа (Huarpa, 200 г. пр. Хр. — 600 г. след Хр.)
Освен това слънчевата енергия се разглежда от гледна точка на принасяне на дарове на Пачамама — майката на времевото пространство (земята). Това е импулс на огромна сила, синтезиращ живота на хората населяващи Андите. Чрез тази сила се синтезира различно Слънце — Слънцето Инти. Т.е., освен че има планетарно Слънце, се създава и Земно Слънце, наричано Слънцето Инти. Това е одухотвореността на Слънцето, която израства и формира планетарната същност на слънчевата активност на Земята или казано по-правилно, на специалното място — тотема Уаке (Ваке), съобразно начинът, по който инките са възприемали земята си. На такова място инките получават способността да приемат и преобразуват енергията, т.е. не само да се хранят със слънчева енергия, но и да я създават (Инти). Освен това и всичко, което живее на тази земя се храни със слънчева енергия и тази енергия се смята за Уака. Това са и местата, и съоръженията, и оръдията за производство, самите инки и мумиите им, а преди тях — и мумиите на уари.
Т.е. планините, изворите, съоръженията, мумиите и хората — всички притежават неувяхваща сила и се разглеждат като част от Кенко (Quenco) —каналът, по който се разпределя слънчевата енергия. Слънчевата енергия също така е постъпвала и чрез канала кенко, който с течение на времето е изгубил геометрията си при съединяването си със земята, поради нарушенията в слънчевите лъчи. Това и накарло инките да започнат изграждането на портата на Слънцето.