Капсула на времето
Автор: Бен Челеро
Капсулата на времето или безвремието — това е тайната на Слънчевия диск, който трансформира времевите закони в пространствени. Използвайки това понятие инките създали понятието за пространството на тринадесетте нива с календар, олицетворяващ цялото мироздание чрез законите на тринадесетте управници.
Това възлово време, което завързва слънчевата енергия във възел-вързоп е не само удивителен космогонен модел, а и мироглед на инките и на тяхното съзнание. И започвайки от Манко Капак, първият владетел на инките, се въвежда ново изчисляване на времето, в което за единица мярка се взима вързопа на Манко Капак — своеобразна мяра за запечатаната, преобразувана слънчева енергия.
Това е удивителна система, капсула на времето за измерване на безвремието. По този начин инките не само, че са измервали хората, но и пространството, и активността в това пространство, която може и да се пакетира. На този процес съответства понятието ватана (watana), при който всичко произтичало е в съответствие с капсулата на времето. И само пространството, поддаващо се на такова измерване и способно на особено взаимодействие със слънчевата енергия, било за тях реално пространство.
Измежду пространствените измерения Куско, който притежавал три капсули на времето, се смятал за измерваем. Например, сред планините за пространствена се смятала Викуна (с единадесет капсули на времето). А сред творенията-преобразуватели за най-висша се смятала лабораторията Морай. Свещените градове на инките Писак и Мачу-Пикчу, пазители съответно на единадесет и тринадесет капсули на времето, се отнасят към преобразуването на енергията и не са се разглеждали като съоръжения. Наличието в тях на камъка-трансформатор Инти-ватана говори за това, че в тях са се реализирали висшите закони на капсулата на времето.
Капсулността определя връзката с количеството завързани лъчи и ъглите, които те представляват. Т.е. капсулата на времето — това е център на безвремевото пространство. Лъчите са символ на секе, които се завързват на вързоп. Това са условните ваки — място, на което е възможна трансформацията на енергията. На същия принцип са завързани и съзвездията на небето.
Като при това секе —понятието за лъч, път, линия съответстващ на ъгъла, може да бъде представен и от цвят, и от звук. Това е свещената геометрия, астрономия, едновременно и календар на инките, проявяващ се не само като единение с пространството, където са живели инките, но и като пространство, притежаващо център.
И това пространство има 338 подпространства, като всички те са подчинени на законите на Инти-ватана. Ватана (Watana) е пространство, в което нещо може да се върже на възел, във вързоп. Инките разглеждали всяко място от позицията на способността му да акумулира енергия от Слънцето и Луната. Интересна е съвременната интерпретация на това от позицията на митологичния сюжет, при който мястото се нарича земя, Пачамама, т.е. енергия на земята. И енергията Инти се възприема като лепкава течност подобна на сперматичната
Самият този процес бил церемониално обожествен и даже си имал име — Париакака. Париакака бил и бог. Тази концепция се пресича по интересен начин с идеята на кхмерите за Гаруда, който показва законите на живота по законите на капсулата на времето, при която за храна трябва да се използва трансформирана енергия на слънцето, или Инти. Т.е. в капсулата на времето Инти се разглежда като амброзия, еликсир.