Тара-тантра
Тара (तारा, Tārā) е усилието, което се създава в Лотосовия дял на мозъка. В индийската традиция това усилие се нарича Авалокитешвара (अवलोकितेश्वर, Avalokiteśvar — Любящите очи, санскр.), който е почитан като образ на безграничното благо и състрадание.
Това усилие идва от лотосовия дял на мозъка, който го поддържа. Затова Тара, известна като една от главните бодхисатви в будизма, се нарича още Държащата лотос. В даоистката традиция Авалокитешвара се почита като Гуан-ин (观音, Guan Yin), а в Япония – като Каннон. Гуан-ин също често се изобразява с лотосов цвят.
Онзи, който може да постигне усилието на Тара, всъщност бива наречен Авалокитешвара. Именно с това усилие е свързана и мантрата „Ом мани падме хум“. Наличието на усилието дава възможност то да бъде отделяно, с което се създава и янтра или мандалата. Тара-янтра е инструмент на тара-тантра.
Тара е вид съзнание, което може да приема пет форми и да достига възможностите на единадесетото измерение. Различните тара са свързани с цветове:
- Бяла Тара
- Зелена Тара
- Червена Тара
- Жълта Тара
- Синя Тара
Най-почитана е Бялата Тара, която носи силата на Лотосовото съзнание. Бялата тара има способността да наблюдава шестте измерения, свързани с нашето пространство, като същевременно удържа във вниманието си всички 12 измерения. За да се подпомогне този процес, това усилие трябва да се развива в мозъка.