Оракул

Автор: Gleb Du

Оракулното съзнание лежи в основата на древногръцкото познание, породило аспекти на трансценденталното възприятие, които днес наричаме митове и приказки. Това съзнание се основава на висша реалност, то е инструмент за настройване и проницателност.

Оракулното съзнание придава на съществуването по-висш и по-задълбочен смисъл. В него няма противоречия, тъй като то се основава на природните възможности на мозъка. Окултното съзнание е свързано с настройката и по начало не се опира на мисленето (което се отнася както за древногръцкото съзнание, така и за древноегипетското).

Окултното съзнание предшества метафизиката, която започва да осмисля съпричастността чрез причинно-следствената призма. За оракулното мислене е важна съпричастността – например с планината Парнас или с планетарните нива.

За съвременния човек оракулната система е мистична, тъй като се основава на съпричастност с околния свят и неговите свойства. Това съзнание е на много по-високо ниво от съвременното масово съзнание. То стъпва на напълно различна логика и закони и се основава на пространствена сфера, която остава извън физическата зона на човека. Настройването към тази зона се постига благодарение на мозъка.

Оракулното съзнание е предшествано от още по-развитото архаично съзнание, способно директно да се съединява с висшето съзнание. Оракулното съзнание възниква, когато се променя векторът на възприемане на пространството. Всъщност и до днес съществуват различни видове медиуми, използващи архаично съзнание, което би трябвало да се възприема като нелогично.

Оракулното съзнание е ориентирано по различен начин, то е насочено единствено към висшите вибрации. Освен това притежава специална тактилност, която му позволява да пребивава в паралелни или отдалечени места. Това съзнание има способността да прониква в същността на нещата и телата. То създава различен тип възприятие на одушевеността и може да се представи като пещера или кристал. Оракулното съзнание е хармонично, в него няма противоречия. Тази съзнателна структура се проявява, по един или друг начин, у всички хора – в най-низшата си форма то е всъщност интуиция.

Оракулното съзнание е структурирано и създава в оракула висши умствени функции. Той трябва да живее и действа в тези функции, което също носи своята мистика. Оракулното съзнание е виждащо съзнание или по-скоро специален тип възприемане. При него важна роля играят напълно различни пространствено-физични явления, тъй като възприятието му е фино настроено. Постига се отъждествяване на съзнанието с наблюдаваното, тъй като оракулното съзнание вижда във всичко жизненото начало.

Важен аспект на оракулното съзнание е реалното възприемане на ориентирания навън мозък, полетата на макрокосмоса и одухотвореността на камъка. Този тип съзнание внимава за своята настройка. В сравнение с нея обикновеното възприятие на съвременния човек е просто низша форма на опериране със съзнанието.

Оракулното съзнание е съпричастно с онези форми на съзнание, които са непостижими за съвременния разум. Това го прави уникално и специално от гледна точка на физиката на съществуването му. То може не просто да възприема специални сили, качества и мистични действия, но и да ги представя. Оракулното съзнание позволява установяването на особен вид връзка, която създава и отношението на древните гърци към природата на душата.