Интегралността на мозъка

Интегралността на мозъка е негова пространствено-времева характеристика, която се определя от това доколко съвършено са представени броя функции (полета) на съответните невронни връзки. Тези връзки представят пасивните или активни процеси в мозъка.

У всеки човек въпросните връзки са организирани на шест нива, дори и част от тях да са в неактивно състояние. В най-висшата си проява мозъкът се интегрира с 12 типа измерения и условно представлява най-съвършеният биологичен модел. Ограничеността в боравенето с мозъка обаче не позволява тези процеси да бъдат обвързани в едно, затова тук е необходима теоретична и практическа подготовка, чрез която многото нива на мозъка да бъдат обвързани в единна форма.

Заради двуизмерното съществуване на тялото ни в мозъка се получава изкривяване с временно определени и безкрайно неопределени параметри, което води не само до различна плътност на енергията, но и до различно функциониране на системите. Най-голямата трудност пред постигането на интегралност на мозъка се заключава в наблюдението му отвън, при условие че той трябва да се наблюдава отвътре.

Интегралният мозък има паралелно-перпендикулярни връзки заради двуфункционалното състояние, което се поддържа не само от физиката (магнитното поле) на нашето пространство, но и от механиката (кинематиката) на нашето тяло. Интегралният мозък има координати на много нива, в тези координатни линии невроните се разминават (аксоните имат различна ориентация), а между тях се появяват празнини, които създават координатните условия за различни неврони и мозъчни дялове.

В резултат на това не се създава подходящата опора и едни импулси се отправят в безкрайността, а други се изгубват в магнитното поле на земята. В същото време, функционирането на мозъка на много нива се запазва, като паралелно се осъществяват различни задачи или се получава превключване (вертикално).

С други думи, интегралният мозък има редица качества, но те взаимодействат безструктурно, под влиянието на различни полета, с различна плътност и тежест. Освен това въпросът за скоростта на предаване на мисли също е свързана с мозъка. Мозъкът се е подложен на силата на гравитацията, а мисълта се превръща в маса в квантово състояние на гравитационното взаимодействие. Именно установяването на връзки между различните плътности, а не номинални дялове на мозъка, създава действителна картина на интегралността на мозъка, където се формират различни равновесни състояния, които оказват влияние върху устойчивостта или неустойчивостта на мозъка като единна система.

В устойчиво състояние интегралният мозък се превръща в източник на енергия, благодарение на усилията, които произтичат от вътрешното взаимодействие (например свиването). Най-важното е може би това, че интегралният мозък се характеризира с различни форми на симетрия.