Египетска алхимия

Автор: Дзие Кун

Египетската алхимия е сред най-важните направления в алхимията. Свързано е не толкова с развитието, колкото с идентифицирането на човека като такъв.

Самото съществуване на цивилизацията на древните египтяни представлява алхимичен процес, при който естеството на осветяването със светлина се разглежда според закона на тройната координатна система, а възможността за трансформация – според закона на Атума. Познанието за размерността на пространството се осъществява през призмата на напрежението. То създава специални условия на живот, в които самият живот се разглежда като акт на велико творене (може да се разбира като процес на обработка на хаоса).

Знанията, от които можем да се ръководим и днес, са възникнали приблизително между 2500 и 1700 г. пр.н.е., последвани от период на адаптация към законите на времето преди периода на династията Саис (663 – 525 г. пр.н.е. – последната династия преди завладяването на Египет от персите). Друг важен принцип е бил обединяването на съзнанието на номовете (предимно номовете в Средния и Долен Египет).

Египетската алхимия е специална мерителна скала, състояща се от условията, персонифицирани в образите на Сет, Анубис, Изида, Озирис и т.н. Първоначално е била разбирана като „усилието да излизаме всеки ден, за да се обновяваме със слънчевите лъчи“.

Концептуално се свързва с понятието Атон като висша функция на преживяване на съзнанието на светлината. Атон е символ на Единното, създавано от усилията на ръцете. Слънчевият диск и лъчите са възприемани като длани.

Работата по формирането и възприемането на силата на светлината на слънчевия диск е била наричана Ра-Хор-Атон. Ра-Хор освен това е и силата на две равнини, които трябва да бъдат свързани в ном, или в Ра-Хорахти. Идеята е да могат да въплъщават силата на слънчевия диск или Атон.

Четири са нивата в египетската алхимия:

1. Атон – възможността да се сдобием с дух, равен по сила на Атон.
2. Ра-Хор-Атон – възможността да придобием светлината на слънчевия диск.
3. Ра-Хорахти, Шу и Атон – приобщаване към безсмъртния живот.
4. Египетската алхимия е изминала пътя на разделянето и на практика от една единствена схема е фиксирала 12-тичната, обвързвайки небето с номовете. Там, където свети слънцето Ра. Целта е освобождаване от двойствеността във възприятието. Представлява специален процес на сливане в Единното.

По-нататък би било добре да засегнем темата за петото ниво. Неговата задача е да съхрани нивото на развитие след приключване на земния път. Възприемането на това ниво обаче бързо се разпада на вяра и недоверие в идеята за възкресението, тъй като нивото не може да се разглежда в чист вид от гледна точка на египетската алхимия.

Програма на египетската алхимия:

• Иницииране.
• Опознаване на човешката същност.
• Култивиране на жизнената енергия.
• Подхранване на човешкия дух.
• Сдобиване със съзнание, което определя човешкото в човека.
• Постигане на безсмъртие.
• Изучаване на алхимичната наука.