Изкуство на Чистата дева. Учение на безсмъртния Хан Сяндзъ

Автор: Дзие Кун

Изкуството на Чистата дева, по-известно като Изкуство на брачните покои (Fang Zhong Zhi Shu), е едно от даоистките алхимични изкуства, част от даоистката традиция на Великата чистота.

Наименованието на това изкуство произлиза от опита да се постигне пълна независимост от загубата на енергия, както и умение за трансформирането й в енергия с висша чистота. Този вид енергия алегорично се нарича „енергия на Чистата дева“. А умението за постигане на взаимодействие с висшите енергии се счита за процес на висше съвкупление.

Изкуството на брачните покои е древно практическо изкуство, което датира още от времето на легендарния Жълт император Хуан ди, сключил съюз с хармонията и естествеността. В даоисткият пантеон природата на хармонията и естествеността са представени от безсмъртния Хан Сяндзъ, затова и изкуството на брачните покои се асоциира с него.

Както вече споменахме, Изкуството на брачните покои следва традицията на даоистката школа на Великата чистота. Това учение се появява по естествен път в човешката еволюция. Заедно с изкуството за укрепване на сухожилията и пречистване на костния мозък, Изкуството на брачните покои е сред най-дневните практически системи и е така естествено, както и самата поява на човека, на мъжа и жената.

Докато човек живеел според законите на Небето и Земята и виждал себе си в средата помежду им, това изкуство било неотменна и естествена част от живота. С времето обаче темата за брачните покои започнала да придобива все по-спекулативен характер, поради което днес тази практика не може да се практикува или опознае, ако не се разберат основополагащите принципи на Изкуството на брачните покои.

Според даоисткото учение, жизнената сила на човека се определя от способността му да усвоява изработваната от тялото енергия ци и жизнената сила на енергията дзин. Усвояването на тези енергии се определя като „взаимодействието с деветте жени”. Най-голямо количество природна енергия дзин изработват половите жлези. Тази енергия трябва не просто да се съхранява, но и да се създадат необходимите условия, за да бъдат усвояването и преобразуването ѝ основани на познание. В противен случай, неправилното ѝ разпределение ще доведе до нейната загуба и до блокиране на енергийните канали. Развитието и контролът на енергията дзин се превръщат в основа за знанията, станали известни като Изкуството на брачните покои.

До VII в. пр. н. е. (късната династия Джоу) това изкуство се развивало сериозно, като за целта дори била създадена институцията на наложниците. Впоследствие тази система започнала да се разпада (в резултат на различни причини и обстоятелства) и практиката често прераствала в развлечение, т.е. жената престанала да въплъщава идеята за енергийния смисъл и започнала да се превръща в обект за употреба. Така и мъжът започнал да губи способността си да възприема и управлява енергията.

По този начин практиката преминала към т.нар. втори етап, свързан с Изкуството за запечатване на семето (Wu Lou Jing). Това довело до загубата на две важни направления: създаването на Нефритено тяло (Yu Ti) и създаването на тялото на Небесната чистота (Tian Qing Ti). А самата практика на Изкуството на чистата дева започнала да се разпада на отделни части.

Алхимичното разбиране за съвкупление, т.е. взаимодействие с висшите енергии, отстъпило място на процеса на съвкупление с нисши енергии, което, в крайна сметка, подчинило това изкуство на конкретните майстори, представящи тази практика и тяхното ниво. Така се появили направления и подсистеми. А липсващите знания били заменяни с тайнственост и сакралност, които често подменяли цялата алхимична работа, насочена към трансформирането на енергията.

Извън работата върху съсредоточеността и без знанията за усвояването на енергията, в тактилната си форма, дори когато била съпроводена от умереност и контролиране на процесите, честотата и ритъма, практиката изгубила възможността за съзнателно управляване и била сведена до сексуални отношения, които водят до загуба на енергията и дори до болести.

На този етап от историята на учението сексуалните отношения били систематизирани с оглед на макрокосмичния порядък, и знанията на Чистата дева започнали да се възприемат като Изкуството на брачните покои. Така се оформила системата на Изкуството на брачните покои, която започнала да се развива по време на втората половина от управлението на династия Джоу, и придобила съвсем различен вид спрямо практиката от времето на Жълтия император. Това може да се смята за началото на сексуалната йога, която вече не била алхимично изкуство, а процес на взаимодействие между мъжа и жената.

Същевременно, там, където се съхранила основната подготовка на тялото и съзнанието, традицията била запазена в някакъв вид и така знанието за първоначалното семе било запазено и до наши дни.

С приближаването на даоистката традиция към императорския двор в началото на епохата на династия Хан, както и по време на предходната епоха Цин, (221 пр.н.е. до 24 г. н.е.), когато управляващите започнали да се заобикалят със съветници и магьосници и се опитвали да следват древните традиции, учението на брачните покои придобило статут на императорско изкуство. Заниманията с това изкуство станали престижни, то се считало за отговорно занятие и дори прераснало в задължително, с което се появило и третото движение, известно като Императорското изкуство.

През първите две столетия от нашата ера се появили основните ръководства по сексуални практики, които положили основите на нова версия на Изкуството на брачните покои, подчинена на времето. И макар впоследствие каноните на това учение да били неколкократно преразглеждани, можем да твърдим, че това са основните коментари върху базовите даоистки трактати по сексуални практики. Въпреки че те не споменават пряко част он важните направления, идеите за тях се откриват между редовете, като например в „Наставленията на съкровената дева“ (или „Ръководството на Чистата дева“), където се говори за корените и важността на този тип знание. Този трактат от VI век ни насочва именно към времето на Жълтия император, към изкуството за съвкупление с ритъм, което се крие зад знанието за получаването на тялото на Небесната чистота, базово в изкуството на Чистата дева.

Макар системата да претърпява множество промени с времето, тя не губи своя смисъл, особено за жените, избрали пътя на практиката и независимостта от сексуалните отношения. Забележете, че тук не става дума за това дали жената има или не сексуален опит, а именно за независимост от реакциите на този житейски аспект.

Същото важи, разбира се, и за мъжете, но поради особеностите на тяхната физиология, този етап от развитие става фатален за тях, тъй като без определена подготовка на мозъка и матричните съдове, за мъжете цялата техника се свежда до задачата да се задържи семето и да се запази наличното, а не да се постигне преобразуване.

Освен това, както често се случва, обновената система станала по-привлекателна за мъжете. Пример за това е късният период на династията Хан (25 – 220 гг.), когато се появяват множество ръководства по сексуални практики, които се позовават на Жълтия император и неговото учение. Това води не просто до изкривяване, но и до въвличането в практиката на еднополови партньори, при което посоката вече се определяла от техниката, а не от същността на енергийните принципи. В същото време, от гледна точка на качественото продължаване на рода (а не постигането на безсмъртие), практиката се адаптирала и продължила да играе важна роля и в новите условия.

Всичко това обаче било съпроводено от неконтролируема разюзданост, основана на различни сексуални схеми, а често – и на политиката. Така изкуството на брачните покои успяло да се прояви. Интересен пример за това са разказите за натрупване на сила и обединяване на групи хора, като при Въстанието на жълтите забрадки, оглавено от практикуващия даоист Джан Дзяо, който обучавал воините да увеличават силата си чрез това изкуство.

Тук можем да споменем и изказването на известния даоистки алхимик Гъ Хун, който смятал Изкуството на брачните покои за важна практика, като част от алхимичния процес, но вярвал, че сама по себе си тя не е достатъчна, още по-малко от гледна точка на постигането на безсмъртие.

Неправилният подход към тази практика е отклонил много практикуващи от пътя на истината, затова преди да започнем да практикуваме това изкуство, трябва да спрем да го разглеждаме като сексуална алхимия и да разберем колко важна е подготовката на съзнанието. Нека вземем за пример майстора на Изкуството на брачните покои Пън Дзъ, който отбелязва следните основни трудности при практикуващите това изкуство:

• Наличие на вредна енергия, свързана с нерегулирани емоции
• Приемане на желаното за действително
• Вътрешен дисбаланс.

С настъпването на епохата на Трите царства (221 – 590 гг.) Изкуството на брачните покои започнало бавно да се разделя на две направления: едни приемали системата като алхимично знание, насочено към индивидуалното развитие, а други наблягали върху рефлексията. Това било подпомогнато и от социалното отношение, което деляло сексуалните сношения на социално забавление и изкуство на сексуално взаимодействие. Важно е да се прави ясна разлика между Изкуството на сексуално взаимодействие, превърнало се в част от императорското изкуство, и Изкуството на Чистата дева, които често се бъркат.

С началото на периода на династия Суй (590 – 618 гг.) Изкуството на брачните покои започнало да се разглежда все повече като изкуство на взаимодействане между мъжете и жените от гледна точка на следствието, а не на причината – да се взаимодейства с енергията.

Системата е представена от даоисткия алхимик Дзие Кун ©