Онлайн-излъчване "Дао карма"

Автор: Дзие Кун

„Да умреш, за да се родиш“, чушън-жусъ (chu sheng ru si, 出生入死) е концептуална част от даоистката  алхимия. Това е тема, свързана с възможността да бъдат контролирани менталните процеси предизвикани от преднебесни подбуди или от следнебесните условия

Това е практически процес на свързване и създаване на нефритени връзки в мозъка, предназначени най-вече да обвържат една с друга различните зони в малкия мозък. Този процес е важен, за да може предишното небе или причината за нашето раждане да бъде възприета в по-чист вид. Защото, преди да променим нещо, трябва да се научим да го виждаме ясно. И изобщо, в даоистката практика „преминаването през мътното“ се възприема като важна част от пътя, а преминаването през смъртта — като важен фактор от пътя, по който сме поели.

Самото понятие карма в даоизма се свързва с принципите на работата, насочена за осъзнаване на преднебесното. При тази работа се взема предвид това, че предопределеността може да пречи на практическия път. Чрез нея може да намерим и осъществим схеми подходящи за нас, с които да избегнем тази предопределеност.

Възможно ли е нещо да бъде поправено или променено в съдбата ни? С този въпрос тръгваме на изследване и вървим от безпокойство към хармония, но за тази цел е необходимо да се смени тоналността в работа на мозъка, както и да се превключат вътрешните му връзки.

Кармата е преди всичко неконтролирано блуждаене на ума, недостатъчно построяване на мозъка и неговите невронни връзки. Всичко това предопределя ограничеността или липсите в работата на нашата както придобита, така и изработена енергия. И в такава ситуация енергията не само че не постъпва в точните отдели на мозъка , но и не навлиза по подходящ начин в точните органи.

В съответствие с даоисткото учение влиянието на предишното небе има своите условия. Съществуват като минимум дванадесет усилия, които могат да коригират  природата на кармата. В това се състои най-висшата мъдрост на преобразяването, която влияе върху промяната на съдбата. Само ако разбираме на какво и защо е подчинен пътя ни можем да говорим за реални знания или поне за придвижване към тях.