Вътрешни съдове на Даоисткото тяло

Автор: Дзие Кун

Вътрешните съдове на Даоисткото тяло представляват система, която трябва да се разглежда във връзка с циркулирането на енергията. Вътрешните съдове се делят на центрирани и синхронизирани. Центрираните са сърцето, далакът, черният дроб и матката. Синхронизираните са бъбреците и белите дробове.

В даоистката традиция всеки вътрешен орган се разглежда като одушевен (по правило това са синхронизираните двойни органи) или одухотворен (центрираните). В природата на Истинното тяло те са свързани с определено чувство (емоция, ако тялото е ци), тъкан.

Вътрешните органи са вътрешни съдове от гледна точка на оперативната им роля, т.е. функционирането им  както по отношение на самите тях, така и спрямо други органи. В противен случай те са само част от временния ресурс.

Особено важно е да се разбере извънвремевия статус на вътрешните органи, който е много интересен от гледна точка на Истинното тяло. Тук центриращите органи са насочени към структурирането на други органи, а останалите органи разчитат само на себе си. Основните организационни органи са белите дробове, които отговарят за опаковането на тялото, докато бъбреците са органите на жизнеността. Далакът, сърцето и черният дроб са скелетни органи.

Всеки орган има не просто определена функция, свързана с това какво количество енергия се върти в него, но и обединяваща функция, като от тази гледна точка в тялото съществуват шест такива органа. Това означава, че от гледна точка на ци съществуват дванадесет вътрешни органа, а от гледна точка на дзин – шест.

Истинното тяло се разглежда през перспективата на шестте органа със свързваща, пакетираща функция:

• Черният дроб свързва жлъчния мехур
• Сърцето свързва тънките черва
• Далакът свързва стомаха
• Белите дробове свързват дебелото черво
• Бъбреците свързват пикочния мехур
• Матката свързва мозъка