Африканска политримия

Автор: Бен Челеро

Африканската цивилизация възниква от светоглед, който се основава на ритъма. Независимо как възприемаме културата на африканския континент, тя е неизменно подчинена на ритъма и енергията, свързана с него. Именно ритъмът свързва живота на африканеца в едно, на нивото на тялото и мисленето, и така се създава единната африканска психофизиология.

Следователно, най-важният аспект на това понятие е сънастройката, пулсът, мярната единица на времето. Отправната ни точка е стъпката. За африканеца тялото е преди всичко инструмент и то изразява ритъм, който не просто свързва човека с мистичните сили или определен дух, но и представя отношението му и приношението му към пространството.

Ритъмът е проводник и единственият въпрос е дали провежда енергия или не. Затова, ако искаме да се занимаваме с възстановяване на тялото, трябва първо да разберем тялото като съвкупност от ритми и по-конкретно – от размерите, заложени в него.  И така, счита се, че в подбедрицата живеят два духа, в коленете – три духа, а в бедрата – четири.

Африканската полиритмия е уникално обемно пространствено явление със специфични енергийни колебания. Това явление може да намери израз в различни форми, но тук ни интересува човешкото тяло. Самата представа за полиритмията се появява на африканския континент благодарение на опита за разбиране на възможностите на тялото.

Изживяването, усещането за полиритмия е днес изначално заложена за африканеца реалност, която всъщност представлява най-уникалното ритмично направление на планетата. Полиритмията включва различни форми на колебание (от бавни до бързи) и различни форми на ритъм, които заедно образуват полиритмичното пространство. Най-интересното в това явление е 12-метричната размерност, отразяваща африканската анатомия, анатомията на ритъма.

Африканското тяло съществува като съвкупност от форми, т.е. то съществува в условна разделеност. Всяко тяло, създадено според ритмичните закони може да бъде такова, но именно на африканския континент ритъмът е обозначен като базов строителен материал, изграждащ основите на този процес. Законите, според които се формира това тяло, създават формата и съответно колебанията в нея. Така ритъмът дава отражение в отделните части на тялото. Единствената функция на подбедрицата е да отразява ритъма, на коляното –да пречупва, на бедрото – да съхранява. Така получаваме четири специфични разбирания за ритъма, свързани с настройката, отразяването, пречупването и съхраняването.

В живота човек преживява тези ритми дори когато ходи, само че тогава не осъзнава ритмичното натоварване. А ако започне, например, да изучава танца, ще може да използва тялото както несъзнателно (като при ходенето), така и според законите на ритъма, и то използвайки същото тяло!

Да вземем за друг пример жестикулирането, което винаги включва някакъв ритъм и изразява енергийна информация. Докато за краката е по-лесно и естествено да изразяват ритъма в движение, то ръцете по-добре изразяват размера, метриката. Как да превърнем един ритъм във възстановяващ? Нужно е просто да успеем да изразим хармония, хармонично колебание. Например, едно-две, едно-две.

Това означава, че можем да възприемаме тялото като храм, който изразява и възприема определени ритмични  натоварвания, а частите на тялото – като инструменти. Всъщност дори когато държим инструмент в ръцете си, ние вече преживяваме ритъма. Инструментът подпомага, изравнява и изгражда геометрията на тялото. А тялото също е инструмент.

Затова можем да представим тялото като ритъм или като инструмент. Ако в тялото ни има определен ред, това идва от ритъма, като например физическият растеж или изживяването, психологията на чувствата.

Ако приемем тялото като инструмент, тогава стигаме до свойствата на ритъма, който може да преобразува (пет четвърти) и възстановява (цяла вълна). Това са може би двата най-важни ритъма.

Всяка част на тялото е вид измерение. Следователно тя носи полиритмия, съчетаваща няколко модела в както в рамките на един дял от тялото, така и във възприятието на ритъма, т.е. в метриката, за което могат да се използват преди всичко движенията на ръцете. Така се появява тоналният език на тялото. Всяка част на тялото е тонална, което определя подхода както към тялото, така и към задачите на тона. Тялото е хармоника на тактилния сигнал.

Тонът е езикът за общуване с тялото. При общуването си с ритъма нашето тяло постоянно получава някакъв опит. Например, когато танцуваме, слушаме музика или по време на тонален масаж. Само че в единия случай използваме съзнанието, а в другия – не. Ако не използваме съзнанието, можем да наречем ритъма тонизиращ, а ако го използваме, тогава има много възможности – от центриращ до различни форми на задълбочаване. Всъщност, тук се появява идеята за тоналност, а след нея – и за звученето.

В идеалния случай, свирейки на своето тяло, можем да учим и да достигнем пътя. Само така можем да разберем ритъма като напрежение и звучене. Всъщност ритъмът в човешкото тяло е свързан най-вече с движението на кръвта, с дишането и най-вече с енергията на синовиалната и гръбначномозъчната течност в тялото.

Ритъмът може да намира отражение във всичко, свързано с циркулирането на течности в тялото. Полиритмията дава възможност да ритуализираме ритъма и да го обвържем с определени модели. Същевременно тялото ни всъщност е настроено различно към дневните циркадни ритми, месечните хормонални цикли и сезонните изменения. В практиката на телесна терапия, ритъмът е качествен аспект, намиращ израз в законите на анатомията на ритъма.

Най-просто казано, ритъмът се усложнява в тялото от стъпалата към китките, което позволява да се въведат по-сложни ритмични модели в ръцете. Самото тяло представлява уникален инструмент, който може да изразява различни ритми – изравняващи, събиращи и полиритмични.

Осъзнаването на ритмичния елемент води до дълбок терапевтичен ефект. Физиологичното въздействие на ритъма върху тялото е даденост. А изследването на тялото с помощта на ритъма дава възможност да се изявят различни времеви единици.

Умението за създаване на различни полифонии в тялото произтича от знанието за сакралността на тялото, за неговите дванайсет плана и комплекса от усилия, свързани помежду си в обща единица с определен мащаб, която формира първичните движения – да речем, пляскането, от което произтичат и по-сложните размери.

За да се постигне строга метрична пулсация е нужен опит в свързването на движенията на ръцете с тялото. Важно е да се изработи и съзнателно отношение и настройка към ритмичните структури. Ритъмът не трябва да бъде изолиран от проникването в тялото, освен това проникването се осъществява тактилно и чрез слуха, което изисква да се придаде смислов аспект (както е при свиренето на музикален инструмент). Така може да се използва, например, висок звук за горната част на тялото и нисък – за долната. Естествено, полиритмията дава възможност да се разграничат движенията и отделните времеви единици, а следователно и да се разделят части от тялото и да се обединяват.

Освен всичко друго тялото се възпитава по отношение на ритъма. Най-силно на това реагира кръвоносната система, а после и костната, която може да възприема най-сложните ритмични модели. Въпросът е в диференциацията на информацията във вълни. Масажът с ритъм е непременно полифония, многоканалност, която създава различна чувствителност към времевите, силови и ритмични характеристики на движението.

Изкуството на реализиране на полиритмичните принципи се свежда до умението да се вслушваме в тях и да създаваме структура в тялото (както и параметри на движенията, орнамент на движенията). Контролираното движение на ръцете създава метрична пулсация и задава темпово-ритмично течение, емоционално въздействие от създаваните движения, където тялото е инструмент и възприема ритъма в дълбочина.

За африканците, разбира се, ритъмът е преди всичко ефективна връзка с техните предци или средство за интегриране с жизнената сила на духа. Той е изворът на самия живот, а в Черна Африка се счита за най-висше благо.

Ритъмът е средството, с чиято помощ човек влиза в контакт със силите и поддържа този контакт, за да го направи благоприятен за себе си. Ето защо той играе толкова важна роля в Африка и навсякъде, където се изисква намесата на различни сили, независимо дали става дума за прогонването на зли духове или лекуването на засегнато място, когато се счита, че поражението е с нечовешки произход.

Африканците имат толкова ритми, колкото божества. А многобройните възможни комбинации от ритми отговарят на различни функции. Освен това ритъмът е не просто средство за общуване със собственото тяло, но и незаменим посредник между тялото на мъжа и жената.

Африканецът използва ритъма, за да установи контакт със свръхестествените сили, затова ритъмът често служи на определени цели. Когато човек осъзнае колко лошо са определени границите между естественото и свръхестественото, той може да разбере колко трудно е да се направи класификация на ритъма съгласно функциите му. За да разберем тялото по-добре, можем да си го представим като мембранофон, усещан чрез ръцете. Чистата ритмика може да се основе на акценти или контрастни удари с длани.

Чистият ритъм се появява в Африка, където частите на човешкото тяло (когато хората удрят земята с крака или пляскат с ръце и пр.) са несъвместими с мелодичните последователности. Но майсторът на полиритмията може да превърне себе си в ритмичен инструмент, като работи с тялото си чрез ритъма.