Даоистки масаж

Автор: Дзие Кун

Даоисткият масаж е уникална система за развитие и възстановяване, практическо изкуство, основано на традициите на даоистката медицина и алхимия.

Системата на даоисткия масаж е предназначена основно за индивидуално приложение, а не за масажиране на някой друг, т.е. става дума за самомасаж. За това има две причини. Първата е свързана с възможността за създаване на вътрешна опора, така че работата на една част да изисква активиране на всички. Тази перспектива се основава на концепцията за единно тяло, което превръща масажа в съчетание от практическо изкуство и терапия. На второ място идва менталният аспект. В практиката на даоисткия масаж не се допуска нито ментално, нито енергийно, нито физически разпадането на тялото на части, а възприетото в съвременното общество разбиране за отпускане и отстраняване се счита за нежелателно.

Даоисткият масаж се отнася към алхимичните изкуства. Същевременно той е интегрален, тъй като представя определено измерение. Конкретният подход се определя от опита на практикуващия и задачите му. Като цяло, даоисткият масаж е уникален начин да подготвите себе си, тялото и съзнанието си за изкуството на практиката.

В първоначалния си вид даоисткият масаж представлява изкуство за регулиране на външното и вътрешното. Това е една от най-древните системи от упражнения, насочени към поддържане на работата на човешкото тяло, енергия и съзнание съгласно принципите на центрираното развитие. Тази практика се корени в далечни времена и идва от т. нар. Прасковена гора. Прасковената гора засяга медицинските знания, познати на главните древни даоистки алхимици и медици като легендарния лекар Хуа То (華佗, Hua Tuo) (140–108 гг.), Дун Фън (东风, Dong Feng,) и живелия в периода на Трите царства (220-280 гг.) Джан Джундзин (张仲景, Zhang Zhong Jing) (150–219 гг.).

Историята на даоисткия масаж датира още от епохата на зараждане на даоистката алхимия, която се развива най-силно през хилядолетията преди новата ера. Счита се, че се появява през третото хилядолетие преди новата ера, когато при император Хуан-Ди се прави опит да се разбере вътрешното функциониране на човешкия организъм. В началото на нашата ера започнала да се оформя система от знания, която изисквала практическо разбиране на свойствата на тялото. Тази система се оформя като практика не само за онези, които се занимават с вътрешна алхимия, но и като задължително условие за поддържане на качествата на тялото, енергията и съзнанието за ежедневното лично съществуване и качествено изпълнение на държавна служба.

Така практиката се разделя на външна и вътрешна. Това води до различни степени на усилието, което разделя практикуващите на занимаващи се с вътрешна алхимия и използващи практиката за поддържане на тялото в хармония. Тоест даоисткият масаж е едновременно начин за поддържане на здравето, укрепване на вътрешната сила и подготвяне за алхимична работа. Той се основава на комбинация от вътрешни усилия, които създават възможност за отваряне (кай, Kai, 开) и затваряне (хе, He, 合) на тялото, навиване и размотаване, стягане и отпускане, отделяне и свързване.

Трудно е да се даде историческа оценка на процеса по оформяне на практиката на даоисткия масаж в стройна система от знания. Даоисткият самомасаж обхваща различни методи за вътрешно и външно стимулиране, той е базова техника за всички основни даоистки школи. Вероятно първоначалната му задача е била да се подготви тялото за получаване на цинобър – еликсир, с чиято помощ адептите достигат вътрешно, а след това и външно изменение на тялото.

Днес даоисткият масаж се прилага под различни форми – от чисто терапевтична до възстановителна и дори – алхимична. Най-ценната му характеристика е това, че не изисква специални условия. Даоисткият масаж представлява самомасаж и следователно може да се изпълнява в ритъма, който е най-подходящ за практикуващия.

Практиката се изпълнява в седнало положение – това е необходимо, за да се запази единното. Като понятие запазването на единното е свързана с идеята, че движението на енергията в човешкото тяло следва свои закони и всичко случващо се в тялото произтича от единно начало и източник. Това е мястото, където се стича цялата енергия в човешкото тяло. При мъжете това място е долната част на корема, а при жените – матката. А седналото положение е най-събраното положение, което позволява при осъществяването на дадено усилие да не се губи връзката с източника.

По този начин даоисткият масаж не просто дава възможност да се регулира тялото, но и изгражда съзнание за ритъм, баланс, покой, напълненост и т. н. Това отдалечава практикуващия от механичната работа, която задейства единствено физическото тяло.

След време човек постига разбиране за тялото като определен обем, съставен от различните системи на организма, като те не просто се разбират, но и се усещат. Кръвта, лимфата, сухожилията, а след време и секрециите и дори клетките се възприемат като строителния материал на тялото. Енергията престава да бъде просто някаква абстрактна величина, а се осъзнава и разделя на съставните си части с всички физически характеристики, отговарящи на пространството ни.

С времето даоисткият масаж се превръща в инструмент за култивиране на състоянието, като прехвърля практикуващия на по-високо ниво на съществуване. Идва период, когато издигането и спускането, сгъването и разгъването, усукването и разгъването, разтягането и притискането и т. н., се превръщат в действия, които включват всички системи на организма, като ги съгласуват с истинското състояние и потребности.

За да постигнем естествена циркулация на енергията в тялото, то трябва да бъде вътрешно максимално отворено. Това означава да можем да управляваме вътрешния и външен обем на тялото. Външният обем се регулира чрез стъпалата, коленете, бедрата, корема, гърдите, раменете, лактите, ръцете и главата, които служат като хранилища на енергията и като клапани, способни да усилват или отслабват движението на енергията в тялото.

Вътрешният обем на тялото се регулира от дванайсетте меридиана – меридиана на черния дроб, белите дробове, сърцето, стомаха, далака, дебелото черво и тънките черва, пикочния мехур, бъбреците, перикарда, тройния нагревател и жлъчния мехур. Вътрешните съдове са източникът на контрол на вегетативната мускулно-сухожилна сила (която до момента, когато се сдобием с контрол над нея, представлява силата Ян) и секреторно-химичната сила, (представяна като Ин до момента на постигане на контрол, т.е. съзнателно управление на енергията в тялото и изграждане на енергийни връзки).

Когато практикуващият достигне ниво, при което енергията се изработва вътре в тялото, това променя и условията на работа на всички вътрешни енергийни носители. Тази концепция, макар сложна на пръв поглед, съдържа ключа към разбирането на даоистката система и практики, в чиято основа стои даоисткият масаж.

В този момент, когато разглеждаме практиката от гледна точка на жизнеността или здравето, вътрешното усилие не е важно, тъй като може да се привнесе. Ако започнем да разглеждаме практика от гледна точка на трансформацията, на себеизменянето, на придобиването на допълнителни вътрешни ресурси, тогава трябва да променим концептуално работата с организма. Тялото трябва да сведе до минимум, а по възможност да спре изцяло, загубата на вида енергия, насочена към вътрешно преобразуване и изменение. Това е енергията дзин.

Енергията дзин се изработва под въздействието на силата ин-ян, която образува връзката „циркулация-удържане“ и позволява на двете вътрешни усилия да си взаимодействат и да генерират по-сложен вид енергия. Ако се съхрани, тази енергия може да се развие самостоятелно и естествено да влезе в контакт с енергиите в тялото.

Този вид енергия може да се изработи в областите от тялото, където два или повече вида енергия могат да се свържат и след това да се задържат. Такива места в тялото са стъпалата, коленете, бедрата, съдовете на половите органи, корема, гърдите, ръцете, лактите, раменете, главата, бъбреците, белите дробове, черния дроб, сърцето и далака. Това са всъщност местата, където енергията ци се преобразува в дзин.

Енергията дзин играе важна роля за развитието и градивните функции в тялото, тъй като, за разлика от ци, тя може да променя енергийния строеж на тялото (докато ци определя само физиологичните нужди). Може да се каже, че ци напълва физическото тяло, а енергийното тяло се напълва с енергията шън или духа на шън.

Енергията шън човек има от раждането си, тя определя личния му ритъм. Този вид енергия може да се усили и развива единствено при наличието на събрана енергийна структура, която се постига чрез работа с енергията дзин. Шън се преобразува единствено чрез дестилация на енергията дзин. Местата, отговарящи за дестилацията на енергията дзин, са 13 свещени съда (в медицината на тях отговарят жлезите с вътрешна и външна секреция).

Така, даоисткият масаж се превръща в базово условие за принципното променяне на условията на работа на тялото, когато органите и съдовете не употребяват собствена енергия, а се учат да я преобразуват. Най-висшата задача на даоисткия масаж е да ни помогне да разберем трите усилия: усилието на енергията ци, усилието на дзин и усилието на шън. Докато практикуващият не осъзнае тези видове усилия, зависимостта на тялото, съзнанието и енергията от различни реакции ще парализират възможността за постигане на преобразуване. А често дори блокират възможността за разбиране на ученията за вътрешна работа.

Даоисткият масаж се различава значително от другите видове масаж в разбирането си на отпускането. Даоистката алхимия (която създава практиката за изменяне на вътрешното и външното), за разлика от западната медицина, разбира под отпускане преди всичко умението за довеждане на енергия до определено място и за максималното усвояване на тази енергия.

Както вече отбелязахме, даоистката система разглежда няколко вида енергия, които са групирани в три понятия, представени в енергията ци, енергията дзин и енергията шън. Сами по себе си, това са пространствени видове енергия, които имат различни характеристики. Енергията ци се характеризира с обем, дзин – с движение и усвояване, а шън – с проникване и честотност. Тези свойства се разглеждат в учението за енергията, където основното изискване е да се създадат условия за усвояване и развиване на тези видове енергия, като тук базовият принцип е умението за отпускане на тялото.

Ако физическото тяло се отпуска без участието на съзнанието (както това се случва в пасивното състояние на тялото), тогава отсъстват условията за пълноценно усвояване на енергията шън, а често и на енергията дзин. За да се научим да се отпускаме правилно, трябва да се научим да се съсредоточаваме, едва тогава ще създадем и условия за управляване на тялото преди всичко отвътре, а не отвън.

Всичко това създава неудобства в началния етап и дори нежелание да се занимаваме с масаж, но иначе няма как да се постигне резултатът, към който е насочено усилието на масажа, а именно – внасяне на енергия, удържането й и усвояването й от различни съдове на тялото.

За да постигне действително пречистване на тялото, човек трябва първо да пречисти енергията си. И ако сами не ангажираме съзнанието си с тази задача, никакво външно въздействие няма да помогне. Единствено самомасажът може да помогне за максимално въздействие върху тялото в дълбочина, тъй като, от една страна, извършва вътрешна хигиена, а от друга – създава основите за вътрешно преобразуване.

Като цяло, даоисткото учение ни насочва към едно вътрешно възприемане на живота, което води до разбиране на собствения дух чрез развиването на вътрешна сила. Тази сила зависи от енергията в тялото, като тя може да поддържа здравето и духа. Тази концепция води до образуването на практическа система от знания, която учи човека да поддържа тялото в хармония с външното.

Тази идея се налага още по време на управлението на император Хуан-ди (3000 г. пр. н.е.), легендарния основател на даоисткото учение за вътрешно усъвършенстване. Неговото учение се базира на три идеи: формиране на духа (свързано с цялостната философска концепция), формиране на движението (свързано със знанията за поведенческите характеристики на човека) и формирането на енергия (всички медицински определения и понятия). Вътрешното развитие е невъзможно, ако тези три направления се осъществяват изолирано едно от друго. Затова днешното разделение на култура на разбиране, култура на движение и култура на чувстване е голяма грешка. Трите заедно са дали основата на древните даоистки знания.

Даоисткото учение за тялото е учение за законите на живота, даоисткото учение за движението е учение за изкуството за съхранение и, накрая, даоисткото учение за духа е изкуството на преобразуване, което не се ограничава с физическото пребиваване на земята. Връщайки се на въпроса за вътрешната хигиена, ние всъщност се връщаме към въпроса за търсене на знание, което има свой извор, и ако този извор е мътен, то външните ни действия не биха могли да се оправдаят чрез разбиране, което надхвърля съсредоточаването, тъй като ще липсва вътрешна опора, която да ръководи действията ни.

Затова редовната и постоянна работа над вътрешната циркулация на енергия и правилното й разпределение дават възможност на тялото и енергията да избегнат мътността. В противен случай в тялото се развива вредна енергия, която рано или късно поглъща духа. В даоистката традиция това се разбира като смърт приживе. А когато говорим за вътрешна хигиена, имаме предвид поддържане на духа.

Подобно на всички даоистки техники, даоисткият масаж следва собствени принципи. Те лежат в основата на знанията за тялото, за циркулацията на енергията и за съхраняването на духа. Тези принципи определят последователността в работата с тялото и делят практиката на три части:

1. Осъзнаване на тялото като органична сила. Отговаря на реализация на силата ци. Предполага разбиране на тялото като вид енергия и като съд, в който могат да протичат вътрешни трансформации.
2. Осъзнаване на извора на живот. Отговаря на реализация на силата дзин. Предполага разбиране на енергията, която може да се съхранява и развива.
3. Осъзнаване на вътрешното. Отговаря на реализация на енергията шън и изисква осъзнаване на концентрацията като енергийна сила, способна да се развива под въздействието на енергийни изменения.

Всеки от тези принципи на работа е свързан с определени усещания и качества, подобно на въздуха или водата, дървото или растението. Става дума за органични усещания, които първоначално са смесени, а след това се разделят и отговарят на определено вътрешно или външно усилие. Когато практикуваме масаж, ние постигаме по-задълбочено разбиране и осъзнатост на собственото си тяло. Това се дължи на усилия, създадени благодарение на факта, че:

• Тялото има единен източник.
• Енергията е по същество двойна.
• Тялото е пространствена, а не линейна структура.
• Енергията се движи в четири посоки.
• В тялото има пет жизнени източника.
• Енергията в тялото може да се трансформира в шест цикъла.
• Развитието на тялото, енергията и духа зависят от ритъма.
• Ритъмът поражда осем вида циркулация в тялото.
• Енергията може да се трансформира, да се задържа, да се дестилира и да нараства.
• В тялото може да се постигне пълен контрол над всички вътрешни и външни съдове, органи и канали.

Човешкото тяло е съставено от съдове, способни не просто да поглъщат и пренасят енергията ци, но и да я дестилират, при което се получава енергия дзин. Дестилацията и изменянето на енергията протича не само под въздействието на привнесено външно усилие, концентрация и механични действия, но и чрез вътрешни усилия, които са на първо място свързани с вътрешната ци (често възприемана като ци на водата и зърното) и външната ци (която се означава като ци на въздуха).

Съдовете, които обработват ци на водата и зърното са бъбреците, черният дроб, сърцето, далака и белите дробове. Съдовете, които обработват и дестилират ци на въздуха, са пикочният мехур, дебелото и тънкото черво, стомахът и жлъчният мехур. Всеки вътрешен съд има свои връзки, по които се движат енергоносителите. Енергоносителите в тялото се делят на първични и вторични. Първичните носители в тялото са пет, като те могат да си взаимодействат. В алхимията първичните носители се обозначават още като съставки. Външните носители в тялото са следните:

• Енергийни канали (меридиани)
• Предаващи канали и възли (нерви, нервни възли)
• Съкровени канали (вени, артерии)
• Затворени енергийни образувания (жлези с вътрешна секреция)
• Бяло езеро (лимфа)
• Мътна вода (урина)
• Алхимично и свързващо тяло (мускули и сухожилия)
• Покриващо тяло (кожа)
• Удържащо тяло (кости)

От състоянието на външните и вътрешни носители зависи общото състояние на тялото и състоянието на духа. Даоисткият масаж или изкуството за регулиране на външните и вътрешни съдове привежда енергоносителите към нормална работа. На всеки два часа в тялото се прави преразпределение на енергийното напрежение, свързано с циркулацията на енергията във всички носители. И ако, например, някъде има блокаж, това изважда от строй целия организъм, като тук се има предвид най-вече нарушаването на ритъма на циркулиране на енергията.

Дори то да не се усети или прояви в даден момент, това съвсем не означава, че всичко отминава незабелязано за организма. При блокаж организмът започва да употребява по-голямо количество от изначалната ци, което води до отслабване на жизнеността и нарушаване на последователността в естественото циркулиране на енергията. Ако няма естествена циркулация на енергията, няма как тя да се дестилира и да се изработва допълнителна, по-качествена енергия, с която да може да се измени цялото състояние на енергийната структура на тялото.

Без нормална работа на носителите, която и да е практика не би могла да донесе резултати, ще има единствено опити да се възстанови, да се настрои вътрешната циркулация.

Особено важна е способността за усвояване и напълване на организма с външна ци, която зависи непосредствено от дишането. Дишането задава ритъма на употребяване и взаимодействието с външната ци; ако то не е регулирано, организмът е неспособен да взаимодейства нормално с външната ци.

Самият процес на дишане от своя страна зависи от функционирането на носителите. Ако те не работят нормално, дишането се нарушава и това води до прекомерно изгаряне на външна и вътрешна ци, тъй като тя не се усвоява, което води до загубата на големи вътрешни усилия и загуба на жизнена сила.

В даоистката алхимия човешкото тяло се разглежда като 21 обема, в които може да се създава енергия. В зависимост от пространственото усилие, към тях се добавят още три обема, които в алхимията се наричат оси. Така общо се получават 24 обема, в които могат да протичат трансформации.

В заключение, даоисткият масаж е уникална система, създадена благодарение на изкуството на вътрешна алхимия, знанието на монаси и отшелници, които използвали практиката за подготвяне на тялото за алхимична работа.

Даоисткият масаж е самомасаж, насочен към регулиране или медитативна работа, свързана с дълъг процес. Или подготовка за определени двигателни техники, при които циркулацията на енергията трябва да бъде напълно отворена. Даоистката система учи преди каквито и да е занимания, да настроим циркулацията на енергията в организма. Ако енергията не циркулира в организма нормално, всякакви действия биха носили вреда.

Всеки масаж следва определени принципи и закони. Важно кое как се прави, но ако тези знания не са обвързани с работа, те няма да доведат до резултат.

И така, даоисткият масаж обхваща четири части:

1. Първата част е работа с енергията ци. Тази работа е насочена към подготвяне на 9 външни съда на тялото (стъпалата, коленете, бедрата, китките, лактите, раменете, корема, гърдите и главата). Затварянето им не позволява на енергията да циркулира нормално в тялото и следователно пречи на по-нататъшната работа с енергийните канали. Работата с енергията ци спомага за регулирането на общия енергиен поток.
2. Втората част е работа с енергията дзин. Задействат се петте Ин-органа (черен дроб, сърце, далак, бели дробове, бъбреци).
3. Третата част обхваща работата с енергията шън. Задействат се 12 меридиана в тялото (джън ло Jing Luo, 经络) – меридианите на черния дроб, на белите дробове, на сърцето, на стомаха, на далака, на дебелото черво и тънките черва, на пикочния мехур, на бъбреците, на перикарда, на тройния нагревател и на жлъчния мехур.